Ние, информираните медици, които сме вкопани ежедневно в авторитетните научни списания, работим медицина основана на научните доказателства, но загубихме битката с медиците, на които им говорят "звездите" - в главата или от екрана. Това написа във Facebook националният консултант по белодробни болести проф. Коста Костов.
Той се възмущава на история от социалните мрежи, в която мъж разказва как след изписването на баща му от болницата, лекуващият лекар отхвърля ефекта на ваксината за бързото му възстановяване от COVID-19.
Публикуваме пълното мнение на проф. Коста Костов без редакторска намеса:
Прочетох този текст от бурния сутрешен поток и се ядосах преди да си изпия кафето. Обичайно ядовете ми сутрин идват след кафето, пише проф. Костов в поста си "Сутрешно кафе с мазохисти", който публикуваме с разрешението на автора.
Случаят е банален, защото е част от моето професионално ежедневие, свързано и с безпощадна битка с невежеството, но отчайващо изтощителна в България, за съжаление, загубена на обществено ниво.
Въпреки това, не предавам личния ми рубеж - болницата, в която работя и болните, които ми се доверяват. Това е битка за доверието на болния, загубено някъде в мрежата и около телевизионния екран, където нарцистични, самоуверени лечители, продължават да разголват гениталиите на скудоумието.
Битката, която не трябва да губим, е при леглото на болния, в консултативните кабинети, където невежеството води до тежки последствия за болния, а понякога го убива.
За съжаление, самодивият непрофесионализъм, медицинското чакръкчийство и харизматичните знахари, се разхождат и в неприкосновената територия на болния, а срещу тях "бронебойни патрони" все още няма открити, защото са имплантирани до недоказуемост в главите на над 50% от българите.
Тяхното петдесет убива нашата терца.
Няма защо да давам научни доказателства за този триумф на невежеството. В България доказателствата са числата от статистиката - най-много починали сред инфектираните. Ние сме извън цивилизования свят, по обратния път от човека към маймуната. Ежедневно губим от вируса по един вагон хора, вече загубихме един средноголям град като Троян или три малки като Созопол.
Ние, информираните медици, които сме вкопани ежедневно в авторитетните научни списания, работим медицина основана на научните доказателства, но загубихме битката с медиците, на които им говорят "звездите" - в главата или от екрана.
Антибиотици - по 5-6 курса за месец-два, ивермектин в дози за лечение на кокоши трън, конвалесцентна плазма при болест, която е тромбофилична (склонност към образуване на тромби), кортикостероиди в странни дози и режими, още преди болният да е кихнал, антикоагуланти и антиагреганти за лечение на гърлобол...
Ето, това става!
Джордж Оруел казваше, че невежеството е сила. Сякаш е живял по нашите земи по време на пандемия.
Професионалната некомпетентност при среща с агресивен и непредвидим противник е като впрягане на кошута с вълк, както казваше един български поет.
Константин Павлов, който преживя целия си живот в "утробата на кита", в битка с невежеството и агресивната простотия, в тридесетгодишна социална карантина, казваше: "Мазохистите е*аха майката на садистите."
Не съм мазохист, нито садист. Майка ми, на 87 години, я опазих от тях.
Познайте как?
Сега ще си допия кафето.
