Правим епидемични срезове и търсим антитела. Така обясни "масовото тестване", което започва да се прилага у нас проф. Тодор Кантарджиев, директор на Националния център по заразни и паразитни болести и член на Националния оперативен щаб за борба с коронавируса.
На редовния сутрешен брифинг на 22 април той съобщи, че се разширява кръгът на изследваните. Целта е да се правят по 7000 PCR теста, т.е. 1 на всеки 1000 души. Първа цел е да се тестват медиците на първа линия, а втората - всички болни с белодробно заболяване, особено пневмония. Третата цел - болни от "трудови колективи", свързани със стратегически икономически дейности и държави структури.
Ние казваме до 14 дни трябва да се разболееш ако си заразен, обикновено за една седмица, трябва да проявиш и първи симптоми. Сега търсим активно случаите. Всеки лекар, сестра от болница при първи симптоми трябва да бъдат изследвани – сигурното изследване е PCR тестовете. Сега правим епидемични срезове и търсим антитела, обясни професора и допълни, че с PCR трябва да се изследват хора, които имат първите симптоми – медицински персонал, пневмонии и работещи колективи в индустрията.
"Аз мога да кажа с ръка на сърцето в Националния център никой не е плащал за тестове – в момента имаме пари от дарения, около 300 000 лв. съм платил за тези тестове. Защото като почне епидемията и става като пещ. Гълта тестове, реактиви. Слава богу, че сме на 140 години и имаме няколко лаборатории...Затова съветвам всички областни щабове да осигурят от нескъпите тестове за срезовото тестване и само за потвърждение - PCR", каза още той.
Трудовите колективи
Изпусна ли РЗИ ситуацията в Плевен? Не, защото имаме хванати първите случаи и ще видите че няма голямо разпространение болестта, коментира професора.
Как да се тестват? "В един колектив – първият, който кихне два пъти или му потече носа, трябва да бъде отделен и да се разбере дали е коронавирус. Иначе да се тестват здрави колективи – ще хванем максимум 3-4 ма това е 2%, заяви Кантарджиев.
Когато нашето министерство предприе първото срезово тестване - полицаи и бърза помощ - се оказа, че тези, които са в най-чест контакт - например бърза помощ - имат един доста по-висок процент заболели от полицаите. В началото. Но като се види, че в Банско още имаш положителни резултати – значи вирусът циркулира повече от месец, каза той.
На 17 април излее доклад на СЗО които казаха – откриването на антитела към коронавирусите в някои пациенти или процентно в колектив не показва, че те са на 100% защитени от повторно заразяване, обясни още Кантарджиев, цитирайки по памет доклада на организацията.
Най-големият проблем е, че не са хубави генетичните тестове, констатира професора. Новото поколение тестове, с колоидно злато, дават възможност да се разбере, колко часа хората са били в контакт с вируса – у нас този процент се движи между 5 и 10%. Като си направиш сметка - тестовете хващат около 50% от контактните с вируса, заяви той.
По думите му доказаните антитела не означават имунитет от COVID-19, защото може да са от друг коронавирус.
Това е характерът на българите – от неглижиране до паника.
Всеки пациент, с който се срещне лекар или сестра трябва да мисли, че е носител на вируса, както постъпвахме със СПИН, посъветва Кантарджиев.
По думите му има много заразени медици не заради липса на защитно облекло, а заради схващането - "Няма да стигне до нас" и не използването на предпазните средства. А след това при първи положителен случай на коронавирус, започва масово изследване на всички в болницата, което не е ефективно, защото в повечето случаи не се открива нищо, допълни той.
Седмици наред се говори че няма маски няма нищо. Не е така. Януари когато СЗО неглижираще проблема и в Европейското бюро на организацията пишеше – "много нисък риск" за Европа, аз купувах дезинфектанти и защитни облекла. Това трябваше да го прави и всеки началник на болница. Не сега директори на болници да искат от премиера да им се дават реактиви, ядоса се професора и допълни, "вместо да поиска от нас" - Националния център по заразни и паразитни болести.
Навременна реакция
Успехът на щаба и правителството е в това, че въпреки неглижирането в началото сега страната е с добри показатели спрямо заразата. Сега сме доста по-подготвени, коментира Кантарджиев и добави: "Затова сме държавата с най-малко случаи и най-малко умирания, защото смъртта не може да се скрие". В провинцията също са готови.
Според Проф. Кантарджиев причините за малкото случаи на коронавирус у нас са "политическото решение" за взимане на мерките, както и ежедневните срещи на Националния шаб в МС.
Виждаме какво се прави в съседните страни и мога да ви кажа, че мерките, които взехме, не бяха крути, но бяха навреме взети. В момента ние ще търпим критики, защото сме държавата с най-малко случаи и най-малко смъртност. Правите ли сметка колко българи са дошли от Западна Европа, и бяха поставен под карантина заедно със семействата си. Всичко това го направихме навреме, категоричен беше той.
Професорът благодари на Светият синод за разбирането и реакцията им за Великденските празници. Това по думите му е спряло голяма беля. Въпреки че "за съжаление малък процент от българите направи така, че намери начин да напусне София и да се събират семейно. Слава богу, имаме разбиране от Църквата, хората го разбраха и смирено го спазваха. И Църквата не е причина за някакво увеличаване.", подчерта той.
Резултатът от пътуването ще разберем до седмица, подчерта професора: "В момента се изкачваме и ще достигнем пика в следващите няколко дни."
"Последните 20 години принципа беше Касата не плащаше пътеки на Инфекциозните отделения и никой не мислеше за подобни сценарии, а се плащаше за модерни направления.", оплака се той. Можеше и повече да се направи в миналото. Но сега за 2 месеца, каквото може се направи."
