"Първоначалните ни данни, това, което мога да кажа, е, че става дума за една изключително остро протичаща инфекция, която е довела до фаталния край на 3-годишното дете. Разбира се, това са първоначални данни. Трябва да се види по всеки един етап каква е билла причината пациентът да бъде пренасочван и след това да се даде становище. В болница Пирогов са се положили всички възможни усилия. Нещата са се развили по един неподлежащ на контрол начин, с каквито и да е съвременни медицински средства. За съжаление." Това каза пред БНТ проф. д-р Николай Габровски, зам.-председател на БЛС и зам.-директор по лечебната дейсност в УМБАЛСМ "Н.И.Пирогов".
В момента тече проверка в другите две болници, от които е било препратено детето. Очакват се резултите на разследването да станат ясни в сряда. Пирогов е била последната болница, в която е било прието 3-годишното детенце, което почина.
"Факт, че детето е обикаляло, факт е, че трябва да се разбере защо. Възможно е, колегите да са преценили, че детето има нужда от друго ниво или специалност, с която те в момента не разполагат. Нямам представа и не искам да взимам становище по случая. Категорично обаче съм съгласен, че пациенти не трябва да се връщат. И Пирогов е отворен - на практика не връщаме болни.", коментира Габровски.
"Над 300 000 души всяка година преминават през Спешното отделение на Пирогов. Около 50 000 от тях остават на лечение. Това изисква ниво на подготовка, което малко болници поддържат, защото е скъпо. Лимитът за догодина все още не е уточнен Тази година работихме в граници на конфорт, мисля че и за следващата година прогнозата е разумна и адекватна. ", оптимист беше той за бюджета на Пирогов за 2020г.
Голяма промяна предстои за Спешната помощ у нас, тя ще бъде свързана с ремонти и обновяване на автобазата и обучение на лекари. Това съощи Габровски.
Промяната се очаква с реализирането на Европейска програма за над 160 млн. лв., която ще промени облика на Спешната помощ. Тя е насочена към всички компоненти в системата. Промяна в спешните центрове - ремонт, който обхваща близо 29 лечебни заведения, над 30 спешни центъра и над 70 филиала. Закупуване на нови транспортни средства - над 400 линейки трябва да бъдат закупени. Започва и нов етап на обучение на лекари от спешната медицина. Очаква се близо 7 000 души да преминат за година и половина, през целият цикъл, който обхваща спецификата на работата.
Няма желаещи много да са спешни медици обаче, коментира Габровски. "Това е фронтова линия, всеки ден, всяка нощ". Огромни са проблемимте, като те не са само организационни. "Проблемът с плащането винаги може да се твърди, че има, но това не е водещо, за мен. Най-важното е първо несигурността. Отивате на място, за което имате много ограничена информация, има близки, за минути трябва да се ориентираш. Това е огромен стрес и това е всяка заявка, всяка нощ. Това е изпепеляващо бих казал. Това е една от причините за малко желаещи. Агресията също е огромен проблем", подчерта проф. Габровски.
