Частните болници, при които над 50% приход идва от Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), от държавния или общинския бюджет, стават задължени субекти по Закона за обществените поръчки (ЗОП). Тоест, ако досега те са купували нужните им апаратура, лекарства и консумативи пряко от търговец по техен избор, отсега ще трябва да обявяват обществени поръчки, които подлежат на държавен контрол.
Още: Експерт: Употребата на имуностимулатори без нужда е „отворена врата” към автоимунните заболявания
Още: ПП-ДБ: Министърът да вземе мерки срещу напрежението в болниците
Това предвиждат промени в Закона за обществените поръчки, внесени от Министерския съвет. Публикувани са в портала за обществени консултации и срокът им е до 9-ти юли тази година.
Към момента възложители са само лечебните заведения, чийто собственик на капитала е общината или държавата. Тези, които са с поне две трети частно капиталово участие, са изключени от кръга на възложителите.
Измененията най-вероятно ще важат също за медицинските центрове, медико-денталните и денталните центрове, в които осъществяват специализирана извънболнична помощ не по-малко от трима лекари или трима лекари по дентална медицина с различни признати специалности. По закон и те са лечебни заведения – за извънболнична помощ.
Още: Здравният министър: НЗОК да каже как ще плати 146 млн. лв. надлимитна дейност на болниците
Още: Лекари: Опитват се да унищожат кардиологичната болница
На етап предварителна оценка на въздействието не може да бъде предвидено каква част от тези лечебни заведения ще бъдат засегнати от нормативната промяна, се сочи в анализа на вносителя. Със сигурност обаче тя ще засегне хиляди.
Независими и обективни новини - Actualno.com ги представя и във Viber! Последвайте ни тук!
Още: В България лекари убийци няма, те дават здраве: Д-р Брънзалов за оставките в Сандански
Още: След напускането на десетки медици: БЛС с позиция за случая в Сандански
По данни на НСИ към края на миналата година в България има общо 342 лечебни заведения за болнична помощ, 2098 – за извънболнична помощ, и 149 други лечебни и здравни заведения (в това число центрове за спешна медицинска помощ, хосписи и т.н.). Голяма част от тях се финансират с приходи от здравната каса.
Качеството „публичноправна организация“ се прави за всеки отделен случай и се основава на комплексни данни, затова на този етап не е възможно да се прецени за колко от тези юридически лица ще са изпълнени условията, за да попаднат сред групата възложители по ЗОП. Ръководствата им обаче са наясно дали над 50% от приходите им се формират от НЗОК и/или държавата, затова трябва да са предупредени.
Ако законът бъде приет в този му вид, те ще разполагат с два месеца срок да приведат дейността си в съответствие с чл. 244 и 245 от ЗОП. Тоест, трябва да приемат вътрешни правила за управление на цикъла на обществените поръчки. Ако пък средствата, които получават от ЕС и държавата, са на стойност над 20 милиона лева и броят на проведените поръчки е над 20 годишно, трябва да изградят и вътрешно специализирано звено като част от администрацията си.
Още: Вълшебното лекарство Ozempic нарушава зрението? ЕС започна разследване (СНИМКИ)
Още: След смъртта на бебе: 29 лекари в болницата в Сандански напускат
Цел на промяната е да се уеднакви подходът при определяне статута на публичните и частните лечебни заведения, тъй като е налице риск от налагане на санкции за българската държава по процедура за нарушение №2018/2268. Т. нар. вътрешно „in house“ възлагане.
Във връзка със случаи на неправилно прилагане на т.нар. вътрешно „in house“ възлагане и сключване на договори със свързано предприятие, промяната е, че юридическото лице – изпълнител няма право да превъзлага предмета на договора или части от него на други лица.
Предложена е санкция за нарушаване на забраната, както и публичност на сключените на тези основания договори, анексите към тях и извършените плащания.
С оглед осигуряване на по-голяма конкуренция се въвежда забрана за отстраняване на кандидати и участници за формални несъответствия. Тя има следният вид: „Възложителят не отстранява участник, когато констатираните недостатъци не променят по същество фактите относно липсата на основания за отстраняване и съответствието с критериите за подбор, съдържанието на офертата, както и предложенията в нея, които подлежат на оценяване“.
При част от основанията за провеждане на процедура на договаряне без обявление се ограничава възможността възложителят да покани само един стопански субект.
С проекта се предлагат промени, част от които са свързани с европейското законодателство в областта, а други имат за цел преодоляване на констатирани проблеми в практиката.
Законопроектът въвежда изискванията на Директива (ЕС) 2019/1161 за изменение на Директива 2009/33/ЕО за насърчаването на чисти и енергийноефективни пътни превозни средства, в частта относно обществените поръчки, като определя обектите на поръчки, за които възложителите следва да прилагат изискванията за чисти превозни средства.
Предлага се отмяна на три от изключенията от приложното поле на закона, които са в несъответствие с Директива 2014/24/ЕС.
Първото касае договори, свързани с изграждане и поддръжка на инженерни съоръжения от възпрепятстващ тип с цел опазване на държавната граница.
Второто се отнася до закупуване от лечебни заведения за болнична помощ на лекарствени продукти, включени в списъка по чл. 266а, ал. 2 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина.
Третото изключение е свързано с възлагането на дейности в горски територии за създаване на гори, добив на дървесина и недървесни горски продукти, за които към момента се прилага Закона за горите.
