"Дългосрочното решение не е трансплантационният туризъм и здравното емигриране. Решението е да имате самостоятелни програми и за белодробни трансплантации и за други, да сключите споразумение за обучението на ваши специалисти в чужди клиники, първо да направите трансплантации в тези чужди клиники и после след около 3-4 години да може да ги правите успешно и в София. Това е пътят и той трябва да бъде подкрепен и от пациентите, и от лекарите, и от здравните власти."
Това каза президентът на Европтрансплант проф. Бруно Майзер в интервю за БНТ.
"Най-важното, от моя опит, е да има силна политическа воля, да има наследственост, ако отговорните хора се сменят често, винаги се губи време, енергия и знания, затова трябва да имате стабилна система в отговорните институции за донорството. Вече бившият директор на българската агенция за трансплантация д-р Мариана Симеонова беше много отдадена и мотивирана. Аз съжалявам малко, че тя очевидно вече не е на поста, че е подала оставка. Все ще не съм общувал с новия директор, затова не мога да съдя нищо за него. Но аз съм сигурен, че с правилното сътрудничество ще достигнете тези критерии.", допълни още той.
Майзер съобщи, че наскоро е разговарял със заместник-здравния министър Жени Начева и че е видял, че тя е целенасочена и с желание да промени системата. Ако продължите така, ще подобрим отношенията си.
"Броят на хората, които чакат за трансплантация се увеличава, а броят на донорите и на трансплантациите намалява.", алармира Майзер.
Той припомни, че крайната цел е България да достигне 10 донора на милион население:
"Но това не означава, че това трябва да стане до утре. Да, засега сте далече от целта, но с помощта на Евротрансплант може да подобрите донорството. Ще ви дам пример с Хърватска. Когато те поискаха да се присъединят към нас започнаха с 5-6 донора на милион души, а сега даряват 35. Виждате какъв напредък е това. Въпросът е да се върви в правилната посока."
Майзер уточни, че Евротрансплант помага на непълноправните членки под формата на споразумения за обучение, което означава, например болница в София кандидатства за такова споразумение за белодробна трансплантация, кандидатурата се оценява и ако се прецени, че е успешна от Евротрансплант се свързват с различните центрове, които предлагат въпросната трансплантация на наша територия:
"Ако един или повече центрове проявят интерес, подалата кандидатура болница в София може да избере къде да се проведе обучението. Така екип от трансплантолози от София може да отиде да се обучи и най-важното - да вземе свои собствени пациенти."
"Повтарям ви, пълна отговорност на центровете е да решат дали ще приемат български пациенти. Това Евротрансплант не го решава. Тоест, ако център като Виена след лични разговори реши да трансплантира българи, това си зависи от тях. Ние не се месим. Това е номер едно. Номер две, вие имате донори в България, доколкото знам губите по няколко донора годишно. Не разбирам защо тези органи, които не са нужни или подходящи в България, не се препращат към Евротрансплант. Това е първата стъпка към сътрудничеството", уточни Майзер.
Той допълни, че докато са получавани органи от България не е имало проблем:
"Проблемът е, че от две години не сме получавали нито един орган от български донор."
