Каква следа остави новият коронавирус SARS-CoV-2 в България? За да знаем със сигурност, трябва да има по-широк поглед на епидемичната картина, а това се постига с повече тестове. Точно това се опитват да направят няколко частни лаборатории от над два месеца насам. Те се обединиха и създадоха специализирана платформа, където качват резултатите от всички различни видове тестове за COVID-19, които правят.
В началото на април журналистката Валя Ахчиева говори с един от авторите на идеята за такава платформа – имунологът доц. Емилияна Конова. Тогава все още имаше доста малко изследвани – под 200 души, предимно в Плевенско (доц. Конова работи в катедра “Клинична лаборатория, алергология и имунология” при Факултет „Здравни грижи” на Медицинския университет в Плевен). Но от тези малко изследвани (с бързи тестове) излизаше, че 9% имат антитела (имуноглобалин G, IgG, т.е. характерен белег за прекарана инфекция и изграден имунен отговор на организма) срещу COVID-19.
Какво обаче е положението сега (към 03.06.2020 г. сутринта)? При 5067 изследвани, 99 имат имуноглобалин G т.е. само 2%. А 58 или 1,1%са с имуноглобалин M, т.е. прясна инфекция – отговор на имунната система до 72 часа след началото на симптомите т.е. около 10 дни след първоначалната зараза. 0,9% т.е. 45 души са с анитела IgM и IgG.
Отделно, по метода Elisa за откриване на антитела, са изследвани 287 души. От тях само 4 т.е. 1,4% са с антитела IgG.
Заключението дотук е ясно – коронавирусът и българите са като цяло непознати. Въпросът "защо" вече има няколко отговора.
Първо, заради взетите мерки. Това е версията на Националния оперативен щаб (НОЩ). Доколко тя е най-меродавна, е въпрос на сериозен спор, най-вече защото остава неясно колко точно се спазваха мерките. Достатъчно е да напомним многократните извънредни брифинги на НОЩ и правителството през април, особено критиките колко много хора си тръгнали от София за Великден и са създали риск от разнасяне на зараза. Сериозно съмнение за достоверността на тази версия хвърля и големият протест, организиран от "Възраждане" на 14 май – тогава хиляди се събраха в центъра на София и няколко часа го обикаляха, без никаква физическа дистанция. Вече минаха повече от 2 седмици оттогава и няма видим рязък пик на случаите.
Второ – видимият имунен отговор срещу вируса изчезва бързо. Тази версия беше дискутирана и от НОЩ преди седмица, след посещение на лекари от ВМА в италианската болница "Сан Матео", в Павиа. Оказа се, че според техните проучвания, до 3 месеца след изкарване на COVID-19 количеството антитела намалява много. Това повдига въпроса дали има траен имунитет или не – пред Валя Ахчиева и ТВ+, в продължение на материала ѝ от април, доц. Конова коментира, че е трудно да се каже и само евентуална втора вълна може да покаже каква е клетъчната памет на човек, изкарал COVID-19. С други думи - дали изобщо в България е имало много вирус или не, дори преди да влезем в извънредно положение.
Трето – вирусът не е толкова страшен и в много случаи имунната ни система изобщо не го допуска в организма ни. Доц. Конова допусна и тази възможност, но отново призна, че няма достатъчно данни в тази насока. Силен аргумент в подкрепа на това твърдение са постоянните данни от чужбина за много хора, които карат болестта безсимптомно.
Какво предизвикателство ще се окаже в крайна сметка COVID-19 от гледна точка наука и здраве – категоричните отговори тепърва ще идват. Едно е сигурно – политическата окраска на тази пандемия вече става изключително сериозен проблем, тъй като пречи на науката!
Още: "НА ЖИВО: Последна информация и всичко за коронавируса, 3 юни"
