През втората половина на 2022 г. се издават средно по 72 000 електронни направления на ден, общо са над 13 600 000. Тези данни станаха известни от представянето на Националната здравно-информационна система от „Информационно обслужване" АД по време на кръгла маса на тема „Електронно здравеопазване", организирана от ПГ на "Продължаваме Промяната".
От август до декември са регистрирани повече от 840 000 е-хоспитализации или повече от 10 000 на ден, а от април до декември повече от 23 700 000 регистрирани електронни прегледи или 130 000 на ден. От представените данни стана ясно още, че от май до декември са били издадени над 25 000 000 електронни рецепти или по 68 000 на ден. През втората половина на годината са били обработени повече от 120 000 000 електронни заявки от аптеки, лекари, справки по електронни рецептурни книжки, диагнози и рецепти Повече от 2 180 000 пациенти използват електронни рецептурни книжки, сочат още данните на „Информационно обслужване".
Дигиталната реформа е абсолютно задължителна и е един процес, който ще улесни работата на цялата система, смята председателят на Комисията по здравеопазването към Народното събрание Антон Тонев. Васил Пандов от "Продължаваме Промяната" отбеляза, че електронното здравеопазване е обявено за приоритет още през 2009 г., предаде БТА.
През юли 2017 г. Сметната палата публикува резултати от одит на изпълнението на Електронното здравеопазване за периода 1 януари 2012 – 30 юни 2016 г., каза Пандов и добави, че докладът гласи, че опитите за въвеждане на електронно здравеопазване у нас са провалени. "Първите стъпки за стимулиране на този процес наложи COVID пандемията", каза още Васил Пандов. Според него ползите на електронното здравеопазване са безспорни, а освен това може да се предотвратят и корупционни практики.
