Държа и вярвам, че основните неща, които правихме две години трябва да бъдат продължени. Това заяви министърът на здравеопазването в оставка Петър Москов на отчетна пресконференция за двугодишната работа.
Запитан за това какво ще каже на наследника си в служебния кабинет Илко Семерджиев при предаване на властта, предвид това, че Семерджиев е един от най-големите му критици, Москов заяви, че досега никой не го е чул „да казва нито една дума за негов предшественик в МЗ”.
„Винаги това, което съм казвал е, че всеки един, който е седял на стола на министъра на здравеопазването, е правил това, което политическата воля около него, собственият му капацитет и разбирания са му позволявали. Няма да си позволява да давам оценка на когото и да било включително и на наследника ми на този пост. Да давам оценка или мнение за това как изглежда служебното правителство, как изглеждат неговите представители, ще кажа следното - нашият екип принадлежи на политически формации, които загубиха изборите така, че не може да имаме претенции, отношение към назначенията в служебния кабинет. Назначенията в служебния кабинет се извършват от БСП, ДПС и излъчения от тях на избори Румен Радев. Те са такива, каквито са. За нас остава да се научим да печелим избори”, изтъкна Москов.
Среща за приемственост между него и Семерджиев можело да се планира. „Всяко едно нещо, за което нашият екип би могъл да съдейства за влизане в работа на новия екип ще бъде осигурено. Държа и вярвам, че основните неща, които правихме две години трябва да бъдат продължени. Ако не бъдат продължени от април месец-отново”, зарече се Петър Москов.
Запитан какво ще каже на Семерджиев, Москов заяви - „Добър ден”. „Ако има нужда от някакъв тип конкретика за работата на МЗ, ще проведем експертни и политически разговори, които ще проведем. Не мога да давам оценка, нито искам да давам оценка за служебния кабинет. Ние сме длъжни да го приемем и да го изтърпим”, каза още Москов.
Запитан, ако се отмени търгът за лекарства какво следва, Москов коментира, че да отмениш електронна процедура, която е прозрачна, работеща във всички европейски държави, то трябва да има причини. Според него такива причини биха могли да бъдат само взаимовръзки с веригата – производители - дистрибутори. „Не вярвам, че някой би отменил тази процедура, защото би било крещящо лобистко решение”, подчерта здравният министър в оставка.
Москов обясни, че е започнал и пилотен, тестов проект за електронната рецепта. „Тя не само премахва хартията, но дава възможност личните лекари да проследят състоянието на пациентите, фармацевтите да следят какви медикаменти приема пациентът. Първата година на 2017 г. трябва да излязат резултатите от тестове от проекта. Тества се връзката между личния, лекар, пациента и НЗОК”, поясни Петър Москов.
В лекарствената политика от гледна точка на пациентския интерес, той заяви, че е наследил нарастващи публични и частни разходи за лекарства.
„Всичко, което се произвеждаше от големите фармацевтични фирми се заплащане на пълна цена от НЗОК. Българските граждани заплащаха в пъти повече от граждани на други европейски страни”, коментира Москов. По негови думи за две години през 2015 г. 43,5 млн. лв. са върнали фармацевтичните компании на НЗОК. 70 млн. били върнати през 2016 г. на Касата, а прогнозата за 2017 г. е да се върнат на НЗОК 137 млн. лв. Касата влага тези пари за медикаменти, медицински изделия. През 2017 г. се осигурява 100% реимбурсация за медикаменти за хипертония с тези средства, обясни Петър Москов.
Особено горди сме, че сключихме второто в Европа споразумение с Румъния за лекарствено лечение на достъпни цени. „Премахнахме и т. нар. лекарства - призраци, което значи, че например регистрирам медикамент на цена, на която знам, че няма да го продавам и той излиза от българския пазар. Тази тенденция за напускане на такива медикаменти намаля”, отчете министърът на здравеопазването в оставка. Москов уточни, че може да се изнася, но само, когато е гарантирано, че лекарството е достъпно за територията на България.
Реформата за спешна помощ беше изоставена много години. Наследихме липса на последователна политика и лоша материална база, обясни Москов. Той припомни, че бе утвърдена и професията парамедик. Преди това нямало как желаещите да се обучават, а към момента те били 80. Здравният министър припомни, че през 2015, 2016 и 2017 г. в бюджета беше заложено средно до 50% увеличение на заплатите на работещите в Спешната помощ. Към момента, по думите на Москов, постъпващите са повече, отколкото напускащите. Той отчете, че млади хора са започнали да се ориентират и да работят в Спешната помощ. Според Москов вече новините не започвали с това, че линейка закъснявала с 30 минути.
Той посочи, че времето не е стигнало за всичко, което било планирано в сферата на извънболничната помощ. През 2016 г. българските пациенти имали над 450 000 първични и 180 000 вторични направления в извънболничната помощ. „През 2016 г. ликвидирахме липсата на направления за остри състояния. Параметрите на НЗОК гарантират, че проблем с тях отново няма да има”, увери Москов.
В болничната помощ наследството се състояло от нарастващи разходи за болнична помощ, неотговарящи на нуждите на пациентите. Москов припомни за приемането на националната здравна карта, която не позволила „роенето на болници, където не е нужно. Отчитали се потребностите в съответния регион. Опити за създаване на здравна карта се правят от 10 години, ние я направихме за 2, обърна се Москов към критикуващите го за здравната карта.
Относно финансовата стабилност на лечебните заведения, той отчете, че за периода януари-септември месец 2016 г. навсякъде лечебните заведения не са на загуба и не генерират допълнителен дефицит. „Първата стъпка по преодоляване на финансовата криза в болниците е постигнат. Има ясни правила за изразходване в болниците. Всяка болница всеки месец докладва в МЗ и това се гледа. Следващото политическо решение е изплащане на задълженията на държавните болници, които са 65, от собственика, при тях от държавата. Задължение в размер на 411 млн. лв., според Москов, е постижимо, ако има цел и ясен план. Той посочи, че втората стъпка е премахването на търговския статут на лечебните заведения. Причината това да не може да бъде извървяно бързо било решението със задълженията на болниците.
Москов обясни, че не стигнало времето за дейностите по контролните механизми, поемането на ангажимента на собственика и политическото решение за изплащане на задълженията на болниците. Според него във времето трябва да има нарастване на заплащането на лекари и медицински сестри, като да отпадне това то да зависи от процента пациенти. Той настоя разходите на болниците за заплати да не бъдат свързвани с броя приети пациенти.
„Започнахме мандата си с протести и търсене на решение за специализация на младите лекари. Горди сме с първия документ за това, като за 2016 г. 2192 млади специалисти, от които 1668 са назначени, а 424 са прехвърлени по стария механизъм”, посочи здравният министър в оставка.
Той изтъкна, че за тези две години са намалили броя на здравнонеосигурените българи за тези 2 години. Според НАП гражданите, които не са осигурени към момента са 517 753 души. Москов подчерта, че вече и Фондът за лечение на деца работи по-добре.
„Ще се борим за това да можем да завършим започнатите реформи. За нашия екип пътят е този-връщане на параметрите на системата на здравеопазване към системата на здравеопазване, а не като плод и зеленчук, подчерта Петър Москов.
„Реформата не е свързана с намаляване на финансиране, напротив, тя ще трябва да се финансира все повече и повече. Но, трябва да се изисква обективността за тези все повече увеличаващи се разходи. Гордостта за мен и екипа ми е налагането на механизмите за контрол. Върнахме позицията на отстояващата публичния интерес държава в здравеопазването”, подчерта Москов.
Той посочи, от друга страна, че е допуснал кадрови грешки, които за в бъдеще няма да повтори. „Ако има нещо, което за себе си някак си не съм удовлетворен, то е, че някои от тези вектори на промяна на системата не можахме да достигнем пълноценно. Отчитам го като собствена грешка и неспособност да обединя политическа воля, за да се случат няколко неща, като инвалидните пенсии в системата на ТЕЛК, както и да се направи същата процедура за медицинските изделия, каквато има за лекарствата.
