Седмица преди обявения национален протест на хората с увреждания срещу предложената от държавата концепция за реформа в медицинската експертиза, здравното министерство предложи първия нормативен акт, свързан с нея. Той обаче далеч няма да потуши напрежението, а точно обратното - въпреки че според авторите е в полза на пациентите, според специалисти може да остави при преосвидетелстване половината хора с увреждания у нас без инвалидни пенсии.
Вчера Министерството на здравеопазването (МЗ) публикува за обществено обсъждане проект за промени в наредбата за медицинската експертиза (наредба № 4 от 2009 година) и правилника към нея. Новите правила за освидетелстване променят рязко начина за оценяване на вида и степента на трайно намалената работоспособност, като във фокуса на експертизата остава само основното заболяване. Сега всяко едно от множеството увреждания носи допълнителни проценти в медицинската експертиза, като с няколко леки заболявания човек може да постигне същите права, които гарантира тежко заболяване. Това, смята МЗ, не е справедливо. Намалената работоспособност и степента на увреждане пък се оценяват в диапазон от проценти, което според вносителите на проекта прави преценката субективна и дава възможност на всеки ТЕЛК да дава собствено решение, пише Сега.
Новата наредба фиксира строго процентите за всяко заболяване, като налага процентът за намалена работоспособност да се определя само от основното заболяване и увреждане. Съпътстващите увреждания ще се вписват като процент само в мотивите на съответното експертно решение. Така хората, които имат много на брой леки, неинвалидизиращи заболявания, ще отпаднат от групата, в която са тежко увредените, и ще загубят настоящите си права и инвалидни пенсии, ако, разбира се, се наложи преосвидетелстване.
От ведомството подчертават, че за някои тежки и злокачествени заболявания процентите на оценката на инвалидността ще се повишат. Така например при карцином на щитовидната жлеза, след отстраняване на папиларен или фоликуларен тумор I-II стадий досегашните 70% инвалидност до втората година се вдигат на 71%, до петата ще се променят от 50 на 60%, а след петата - от 30% на 50%. При сърдечна недостатъчност обаче досега можеше да се дават до 100%, а новият максимален процент ще е 91%. Промените ще позволят комисията да се произнася най-вече въз основа на медицинска документация, а клиничните прегледи, допълнителните изследвания и консултации със специалисти ще са само при необходимост. Това според ведомството ще намали прякото ангажиране на хората, разходите на средства и време и отсъствие от работа.
Според лекарите от ТЕЛК и пациентите, приемането на новите правила за оценка на трайно намалената работоспособност ще ощети сериозно около половината хора с увреждания, ако им се наложи да се преосвидетелстват. Преосвидетелстването ще лиши от инвалидна пенсия около 200 хиляди души, още 200 хил. пък ще изпаднат в по-ниска група, даваща по-малки придобивки. Фиксирането на процент за едно и също заболяване вместо диапазон от проценти също ще навреди на експертизата, тъй като при всеки отделен човек всяко заболяване има различен ход, в зависимост от придружаващите го. Болният с диабет например трябва да спазва строга диета, но ако той е и с придружаваща диагноза шизофрения, състоянието му е много по-тежко, отколкото на останалите със същата диагноза, подчертава д-р Боряна Холевич, председател на Сдружението на лекарите от ТЕЛК-София. Вдигането на процента при тежките заболявания според нея също е голяма заблуда, тъй като е нищожно, и при премахване на процентите на придружаващите заболявания отново ще лиши хората от права.
"Тази наредба не бива да се приема. Хората са ужасени, уплашени. На 11 април ще излезем на национален протест на площад "Независимост". В момента обсъждаме всички законни действия, с които можем да противодействаме на предложените промени, както и на концепцията на МТСП. Ако наредбата стане факт с решение на правителството, ще я обжалваме в съда", допълва д-р Боряна Холевич.
Към 31 декември 2017 г. НОИ изплаща около 458 хил. пенсии за инвалидност поради общо заболяване, като разходите за тях са 1.447 млрд. лв. годишно, а средният им размер е 248.43 лв. Още 420 596 са социалните пенсии за инвалидност, които не се отпускат на нови пенсионери от 2015 г. За тях разходът на НОИ е 260.891 млн. лв. годишно, а средният им размер е 173.26 лв.
