Омикрон изглежда е способен да презаразява в много по-висока степен от всички варианти досега. Тоест, за разлика от Делта например, който разчиташе на по-висока заразност, за да си осигури разпространение, Омикрон изглежда се осланя повече на способност да пробива имунитета, за да заразява повторно хора прекарвали инфекцията. Това пише преподавателят в Лондонското училище по тропическа медицина, епидемиологът д-р Петър Марков в профила си във Facebook като се позовава на първо изследване от Южна Африка, публикувано в Medrxiv.org. Той обаче подчертава, че става въпрос за така наречения препринт или изследване, което не е минало независима рецензия.
Д-р Петър Марков прави уговорката, че данните за ситуацията все още не са достатъчни, включително и при цитираното изследване. Това означава, че информацията все още е непълна и съответно разсъжденията му се опират малко повече на фундаментални принципи в епидемиологията и вирусната еволюция и на над 20-годишния му опит с вируси. „Постепенно, с излизането на нови данни, ще можем да видим кои от тези принципни разсъждения и прогнози ще се потвърдят напълно, и кои по-малко“, пише д-р Петър Марков. Той уточнява, че появата на Омикрон е в унисон с негова лекция, посветена на бъдещето на SARS CoV-2 след края на пандемията, която е представил като гост на Ковид-19 конференцията в София преди две седмици.
В нея д-р Марков представя основната си идея, че вирусите, както и всички организми еволюират в посока максимализиране на своята приспособеност. На ниво популация от гостоприемници, най-добрият начин да се изрази тя е чрез неговото репродуктивно число, което от своя страна е мярка за неговата предаваемост и се дефинира като общият брой заразѐни, които даден индивид заразява. „Колкото по-високо е репродуктивното число на един вирус, толкова по-добре той се предава между гостоприемниците си. Колкото по-успешно се предава един инфекциозен агент, толкова по-добре адаптиран е той в еволюционно отношение“, уточнява той.
Специалистът допълва, че според еволюционната теория адаптираността или т.нар. fitness, е винаги относителна спрямо средата, в която съществува даденият организъм. Т.е. организмите, в това число и вирусите, се адаптират към своята конкретна среда и няма fitness по принцип. Това свойство винаги е с оглед конкретната среда, като има голяма разлика между вируса в началните етапи на пандемията, когато масово населението е без имунитет, и еволюционната му стратегия през по-късните периоди, както и след края ѝ, когато голям дял от населението ще има имунитет.
„Еволюционната теория предвижда, че в среда на имунологично наивно население, най-прекият път вирусът да си осигури висока предаваемост, е да закрепи в себе си мутации, които го правят по-заразен. Точно това е и което наблюдавахме и при Алфа, и при Делта вариантите от началото на пандемията. Всеки от тях беше продукт на еволюция, която го беше направила приблизително 50% по-заразен от предшестващите го вирусни варианти. И всеки от тях измести и доминира над дотогава съществувалите варианти поради конкурентното предимство, което имаше пред тях“, обяснява експертът.
В условия на високо ниво на имунитет в населението обаче, бил той от естествени инфекции или от ваксинация, простото увеличаване на заразността вече не върши работа за максимизиране на способността на вируса да се предава, просто защото тук вече проблемът е имунна резистентност в индивидите, защита, която трябва някак да се разбие.
„В ситуация, в която преобладаващият брой гостоприемници в популацията имат имунна защита, най-прекият път към максимална предаваемост на вируса вече не е чрез повишена заразност и прицелване в неимунизираното малцинство, а чрез способност за презразяване и прицелване в безбрежното поле на вече имунизираните хора“, пише д-р Марков. Според цитираното от него изследване именно това се случва в Южна Африка. С мутациите си Омикрон е качил риска от презаразяване, не риска от първа инфекция.
От всичко дотук произтичат няколко важни практически следствия, пише д-р Марков. Двата най-успешни до момента варианта – Алфа и Делта, се разпространяваха с предимство сред незаразявaни преди хора. Дотук изглежда че Омикрон може би ще „специализира“ в прекарали инфекцията и евентуално ваксинирани индивиди. Д-р Марков все пак предупреждава, че и непреболедували инфекцията могат да се заразят с Омикрон. "Все пак сред прекарвалите инфекцията този вариант изглежда ще има голямо конкурентно предимство пред всички други вирусни варианти. От това следва очакването, че Омикрон ще се разпространява по-лесно на места с висок имунитет в популацията – в страни където е налице високо ваксинационно покритие, като някои в Западна Европа, или където много хора са прекарали инфекцията в миналото – някои части на Бразилия, Южна Африка и други", уточнява той. Според него, ако тази логика е вярна, може да се очаква в България Омикрон да навлиза малко по-бавно отколкото на други места. Д-р Марков обаче предупреждава, че всичко това може да не е повод за радост, защото, ако Омикрон заразява с предимство непрекарали инфекцията, то вариантът Делта, който и сега е големият проблем, заразява именно хора без имунитет, каквито все още са преобладаващо хората в България.
„Ако Омикрон успява да пробие защитата от презаразяване, но не и тази от тежко протичане и смърт, каквито са очакванията ни на базата на опита ни с други варианти досега, и с другите сезонни човешки коронавируси, то автоматично следва и изводът, че видимо бързото разпространение на Омикрон може да не се последва от бързо качване и на хоспитализациите и смъртните случаи. Всъщност това съвпада с началните наблюдения че инфекциите в Южна Африка протичат по леко. Въпреки че тези данни би следвало да се интерпретират предпазливо, поради по-ниската средна възраст на случаите там досега, от Южна Африка продължават да постъпват индикации за по-ниски темпове на болничен прием, на фона на много висок вече брой заразени“, пише още специалистът.
„Дотук Омикрон изглежда като да се разпространява по бързо от Делта. Както данни, така и теоретични съображения и опит сочат че това е повече заради имунен пробив отколкото заради по-голяма заразност. Въпреки видимо бързото му разпространение, опита ни с други варианти и коронавируси, ни кара със сдържан оптимизъм да очакваме естественият, и особено ваксинационият имунитет да държат добро ниво на защита от тежко протичане и от смърт спрямо Омикрон, както и спрямо предишните варианти“, завършва д-р Петър Марков.
