Здравното министерство вчера пусна обществената поръчка за изграждане на Национална здравна система. Тя е на стойност 4 125 000 лв. без ДДС.
Първият и вторият етап на системата включват пет обособени позиции: изработка и доработка на регистри за изпълнение на здравната система; разработване на подсистема за електронни административни услуги; изграждане на здравно-информационен портал; изграждане на единно национално електронно медицинско досие; изграждане на подсистема за електрона рецепта и електронно направление.
Офертите ще се отварят на 2 октомври тази година.
Това прави невъзможно спазването на крайният срок, поет от правителството пред Европейската комисия за изграждане на Националната здравна информационна система (НСИЗ) през месец декември 2018 г. Така е записано в актуализираната през този месец Национална програма за реформи „Европа 2020“.
В най-добрия случай, ако няма обжалване на процедурата, тя може да завърши до декември месец с избор на изпълнител. Оттам-насетне следват сроковете за изпълнение. За първите три обособени позиции той е 6 месеца, а за последните две – 9 месеца. Всички са с 24-месечна гаранционна поддръжка.
Изграждането на НЗИС е част от големия проект „Приоритетни проекти в изпълнение на пътната карта за изпълнение на стратегията за развитие на електронното управление в РБ за периода 2016-2020 г.“ Безвъзмездната финансова помощ по него е на стойност 12 млн. лв., които са обезпечени от Оперативна програма „Добро управление“.
В актуализираната Национална програма за реформи е записано, че НЗИС ще допринесе за осъществяване на реален достъп на пациента до информация за собственото му здраве. А също така до съкращаване на времето за обслужване на пациенти и граждани, за повишаване на качеството на административните услуги в здравеопазването и съкращаване на финансовите разходи. Очаква сезначителна промяна в качеството на здравеопазване чрез използване на нови здравни технологии в областта на електронното здравеопазване.
Здравното осигуряване в България продължава да е предизвикателство, се сочи в Националния доклад за България за 2018 г.
През 2015 г. 4.7% от българите са изправени пред проблеми с достъпа до здравеопазване, което е над средното за ЕС от 3.2%.
12% от населението няма осигуровка, а преките плащания от страна на пациентите остават високи. Някои групи като дългосрочно безработните са изложени на висок риск от недостатъчен достъп до здравеопазване. По-малко от половината от ромите са обхванати от общественото здравно осигуряване.
Ниските публични разходи оказват отрицателно въздействие върху качеството и достъпността на здравните грижи, като същите покриват едва 51% от разходите за здравеопазване. Останалата част се покрива от пациентите.
Системата на здравеопазването остава ориентирана към болничната помощ. Броят на изписванията от болнични заведения, който е един от най-високите в ЕС, както и големият брой болнични легла в интензивните отделения, показват честото използване на болничните грижи. Около 34% от разходите за здравеопазване се изразходват за поддръжка на болниците, което е с 5 % над средното за ЕС ниво. В същото време разходите за извънболнична помощ в размер на 18% от общите се оценяват като много ниски.
Част от болничните легла следва да се преобразуват в легла за дългосрочни грижи. Броят на лекарите е по-висок от средния за ЕС, но общопрактикуващите лекари съставляват 15.6% от всички лекари (спрямо средно 30.2% в ЕС), което показва относително слабото значение, отделено на първичната здравна помощ.
Налице са и високи различия на регионално равнище. През последните години по-малко лекари са напуснали страната, а броят на студентите по медицина е нараснал. От друга страна, съотношението на медицинските сестри към лекарите е много ниско. Професията медицинска сестра е непривлекателна, отчасти поради ниското заплащане.
Проблемите в здравната система се отразяват и върху здравето на населението. В последните години се наблюдава увеличение на продължителността на живота, но въпреки това тя все още е с 6 години по-ниска от средната за ЕС. Детската смъртност остава почти два пъти по-висока от средната за ЕС, със значителни регионални различия, пише още в Националния доклад за България за 2018 г.
