Когато се касае за травми в резултат на пътно-транспортен травматизъм не се касае за заболяване, а за увреди. И тук логично задаваме въпроса: Когато това не е заболяване, това ангажимент на касата ли е, ангажимент на министерството ли е, ангажимент на държавата ли, или ако не е на кого е ангажимент? Нашият апел е че тук трябва да се върви в посока на застраховането.
Това каза началникът на Военно медицинска академия (ВМА) генерал майор Николай Петров, който е и президент на Балгарското дружество по анестезиология и интензивно лечение, предаде репортер на БГНЕС.
„Дали с нарочни застраховки, дали като добавка към сега действащи застраховки, дали чрез създаване на Фонд за лечение на пострадали при ПТП. Тоест източникът трябва да бъде съвсем различен”, посочи началникът на ВМА. „Не можем да говорим за това, че сме недоволни че НЗОК плаща недостатъчно – това не е адресатът”, подчерта той.
Водещи анестезиолози дадоха пресконференция във ВМА от Българското дружество по Анестезиология и интензивно лечение на тема „Пътнотранспортен травматизъм”, на която изнесоха данни за броя на пострадалите при катастрофи, както и за тежестта на случаите и смъртността, вследствие на инциденти на пътя. Те изнесоха информация за разходите, необходими за лечението на пострадалите при катастрофи и примери за търсене на решение.
Така от Българското дружество по Анестезиология и интензивно поставиха въпроса: Какво е травма след пътно -транспортно произшествие и отговориха: Това не е заболяване. Те ще направят детайлна справка за всички големи реанимации в страната. С обобщение, цялостни цифри, с ясни цифри ще внесат предложение в МЗ, и в МС за да може на държавно ниво да се вземе решение и веднъж за винаги да се реши този проблем.
Проф. Милан Миланов, д.м.н.началник клиниката по анестезиология към "Пирогов" каза, че парите от застраховката „Гражданска отговорност” отиват за ремонт на парите, но не и за ремонт на хората. „Тоест може би да се вдигне вноската гражданска отговорност, през нея да се създаде този фонд, за който говори проф. Петров и през него болниците да получават съответните суми по тяхна сметка, която се предоставя на застрахователите”, обясни той. Проф. Петров даде пример, че с една стъпка, ако към гражданска отговорност например се добавят 10 лв. на база на изчисления - това означава 30 млн. лв. годишно. „ Но това не е наша тема. Държавата ще реши по какъв начин да го направи – дали през фонд, дали през добавка към някоя от съществуващите застраховки, дали създаване на нова”, казаха те и дадоха пример по разчети на МЗ около 22 млн.лв. са нужни за покриване на това лечение, с данните на ВМА те са около 23-25 млн. лв. годишно.
Така например през спешното отделение в „Пирогов” случаите на травма след катастрофа само за един месец са 450. 140 са приети за лечение, от тях за оперативна травма на една анатомична област например са 60. Лечението на такава травма без включени медицински изделия при сегашно ниво на заплащане на труд е 2800 лв. Цената на медицинските изделия на случай е 1600 лв. Така общото лечение е 4400 лв. Цената на пътеката средно е 2300 лв. Проф. Миланов даде пример, че за това лечение на чужденец или частен пациент със застраховка Пирогов получава 8500 лв. Проф. Чавдар Стефанов, д.м., началник КАРИТ УМБАЛ "Свети Георги" посочи, че обща финансова загуба от лечението на тежки политравматични пациенти в интензивното отделение на КАИЛ – УМБАЛ „Св. Георги“ за периода януари 2013 – септември 2015 год. – 4 756 902.69 лв. Д-р Георги Матев, изпълнителен директор на МБАЛ Бургас АД даде данни, според които недофинансирането за интензивно лечение на 1 пациент след ПТП при фрактура на крайници, таз и прешлени достига 84,5%. Във ВМА за интензивно лечение на 1 пациент след ПТП Реализирани разходи 21 572,44 лв. НЗОК плаща - 2 284 лв. Недофинансирането е 19 288, 44 лв. В проценти това е 89%.
