Промени размера
Аа Аа Аа Аа Аа

"Лекари в помощ на пациентите": Неволно изпускане на урината

25 ноември 2023, 08:10 часа • 9660 прочитания

Незадържането на урината е много често срещан проблем в съвременната медицина. Значимостта му все повече нараства във връзка с увеличаващата се продължителност на живота. В днешната рубрика на Actualno.com – “Лекари в помощ на пациентите” с уролога д-р Галя Музикаджиева ще поговорим именно за този проблем.

Съвременните диагностични методи установиха, че при над 60% от страдащите причината е във възникването на детрузорна хиперрефлексия или т.нар свръхактивен пикочен мехур.

ОЩЕ: "Лекари в помощ на пациентите": Цистит! Как да постъпя? (ВИДЕО)

Какво представлява СПМ (Over active bladder)?

Международното общество за континентност (International Confidence Society-ICS) определя свръхактивния пикочен мехур като клиничен синдром, характеризиращ се със спешност (неотложност) за уриниране със или без инконтиненция на урината, съчетан обикновено с полакиурия (над 8 уринирания за денонощие) и никтурия (често уриниране през нощта) при липса на уроинфекция или друга патология.

Безспорен факт в момента е, че СПМ е урологично състояние, което често се наблюдава във всекидевната практика. Очаква се , че не само уролози, но и гинеколози и общо практикуващи лекари все по-често ще се срещат с него в своята ежедневна практика и за в бъдеще.

СПМ е хронично състояние, което има огромно влияние върху качеството на живот както при мъже, така и при жени и засяга изпълнението на ежедневните дейности и социалните функции като работа, пътуване, физическа активност, продуктивност, нарушение на съня и сексуалната функция.

За съжаление тази тема продължава да бъде табу за голяма част от населението. Всички литературни данни свидетелстват за широко разпространение на заболяването, а нивото и качеството на оказаната медицинска помощ за съжаление остават на не особено високо равнище.

Това се обуславя от редица фактори, като ниска информираност, неудобство, срам и не на последно място е фактът, е че пациентите се стремят сами да се приспособят към възникващите трудности, променяйки понякога изцяло привичния си начин на живот, без да потърсят адекватна медицинска консултация и лечение.

Въпреки че е по-срещано сред населението над 40 годишна възраст, то може да засегне деца и млади хора.

Според проучване побликувано през 2011 г., което включвало 10 000 пациента от Европа се установява, че приблизително 36% от мъжете и 43% от жените на възраст над 40 години имат симтоми на СПМ.

Всеки трети пациент със СПМ страда от епизоди на уринарна инконтиненция.

ОЩЕ: "Лекари в помощ на пациентите": Инфекцията на влагалището

Причините за възникването на този синдром

СПМ е невромускулен проблем, при който детрузорният мускул се свива неподходящо по време на пълнене на пикочния мехур (т.е във фазата на съхранение). Тези контракции често се появяват независимо от количеството на урината в пикочния мехур.

СПМ може да е резултат от редица различни причини, които се делят на неврогенни и неневрогенни.

  • неврогенните причини - при тях се нарушава инервацията на пикочния мехур вследствие на травматини увреждания на гръбначния стълб и неврологични заболявания (болест на Паркинсон, множествена склероза, прекаран инсулт, диабетна невропатия).
  • неневрогенни причини – субвезикални обструкции ( напр. аденом на простатата), анатомични промени в мехурно-уретралния сегмент.

Рискови фактори, водещи до възникване на заболяването

Заболяването по-често възниква при жените, а при мъжете е вследствие на появилата се BPH или друга субвезикална обструкция. Фактор е и възрастта.

Физиологичните промени свързани със стареенето, като намален капацитет на пикочния мехур и промени в мускулния тонус, благоприятстват развитието на СПМ, когато се намесят и провокиращи фактори.

При жените в менопауза, поради дефицит на естроген, разпространението на симптомите е по-високо, както заключават множество проучвания.

  • генетичен фактор - съществуват редица научни съобщения, че наследствеността играе съществена роля за възникване на това заболяване при роднини по първа линия
  • анатомични нарушения - при пролапс на тазови органи
  • хирургични интервенции - отдавна е установена директната връзка между операциите в малкия таз и възникването на СПМ
  • наднорменото тегло на пациентите
  • афективни разтройства - забележителните психологически ефекти на СПМ и уринарната инконтиненция включват страх, срам, дори вина.

Притесненията и опасенията относно миризмата, нечистотата и изтичането по време на сексуална активност могат да накарат хората да се въздържат от интимност и да причинят психични разтройства като тревожност и депресия.

Редица проучвания обаче показват, че самото наличие на тези афективни състояния може да увеличи риска от възникването на СПМ.

Острите инфекции на пикочните пътища, функционалните стомашно-чревни нарушения, диуретици като алкохол и кофеин могат допълнително да влошат симптомите на СПМ.

Темата ще продължим и следващата седмица, когато д-р Галя Музикаджиева ще обясни как да разпознаем заболяването и има ли лечение.

Виолета Иванова
Виолета Иванова Отговорен редактор
Новините днес