Продължаваме темата за алергиите в новата ни рубрика "Лекари в помощ на пациентите". След като вече ви запознахме с видовете алергии и какво може да ги предизвика, днес д-р Диана Христова ще се спре по-подробно на алергичния ринит (AP) - най-честото клинично проявление на алергията към алергените в дома.
ОЩЕ: Лекари в помощ на пациентите: Алергиите – невидимата заплаха
Алергичния ринит е шестата по честота хронична болест и е най-честото алергично страдание. В световен мащаб засяга между 10 и 40% от населението, като тенденцията за нарастване на честотата му се запазва.
Той е част от "алергичния марш" в детска възраст – атопичен дерматит – алергичен ринит – бронхиална астма. При децата под 4-годишна възраст 40% от екземите са свързани с хранителна алергия, която от своя страна може да прогресира в респираторна. 17% от случаите на астма са свързани с хранителна алергия.
2/3 от децата с екзема имат прояви на алергичен ринит. 50% от децата с алергичен ринит с напредване на възрастта развиват астма.
РИСКОВИ ФАКТОРИ:
- наличие на изявено вече друго алергично заболяване (астма, атопичен дерматит);
- наличието на кръвен родственик с алергично заболяване;
- често приложение на антибиотична терапия, особено непосредствено след раждането
- пасивно тютюнопушене през първата година от живота;
- честотата и продължителността на контактите с алергени.
В 80% от случаите заболяването стартира преди 20-годишна възраст. Въпреки че обичайно не е тежко заболяване, то значително повлиява работоспособността, концентрацията, успеваемостта, режима на сън и бодърстване и влошава качеството на живот.
ОЩЕ: Опасен ли е алергичният ринит и има ли лечение?
По своята същност представлява алергично възпаление на носната лигавица, клинично проявяващо се със съчетание от различни по сила и тежест симптоми:
- секреция от носа;
- нарушена носна проходимост – запушен нос и затруднено носно дишане до невъзможност за дишане през носа;
- сърбеж в носа и дразнене в гърлото;
- сърбеж в очите и сълзотечение.
Ринит е термин, с който се означава възпаление на носната лигавица. Клиничната картина, ходът и продължителността на клиничното му протичане налагат прецизност в диагностицирането, защото се припокриват различните форми на ринита- инфекциозен и неинфекциозен, алергичен и неалергичен.
Основните характеристики на различните му форми
За отдиференцирането им трябва да се вземат под внимание следните характеристики:
Защо е необходимо диагностицирането и лечението на алергичния ринит?
Днес, по обобщени данни за света, които са валидни и за нашата страна, 50-80% от астматиците имат придружаващ ринит, който повишава до 3 пъти риска от развитие на бронхиална астма.
Алергичният ринит често предшества поставянето на диагнозата и е рисков фактор за развитието на астма. Разпространението на астма при хора с алергичен ринит е по-високо, отколкото това при хора без алергичен ринит.
Най-ясно демонстрирана е връзката между астмата и ринита на патофизиологично ниво. Възпалението при атопичната астма и алергичния ринит е сходно по тип (Th2 тип имунен отговор), сходен е и епителът, покриващ засегнатите големи и малки дихателни пътища, страдащи при съответните заболявания.
От изложеното става ясно, че алергичният ринит и астмата са категорично подобни клинични единици. Връзката между ринита и астмата е била и обект на много епидемиогични проучвания, които са показали важното ‘припокриване’ между двете заболявания. В ранните проучвания, 40% от пациентите с AR имат астма и 30% до 80% от пациенти с астма имат алергичен ринит.
ОЩЕ: Възможно ли е алергичният ринит да премине в астма?
Оформят се следните важни практически изводи:
- наличието на алергичен ринит се явява рисков фактор за последващо възникване на астма;
- адекватното лечение на алергичния ринит трябва да се разглежда като важен елемент от контрола на бронхиалната астма. Възприема се и като част от профилактиката ѝ.
- нужен е и единен подход към алергичното възпаление на всички етажи на дихателния път.
Ето защо и последователността и постоянството в лечението на алергичния ринит не трябва да се подценяват:
- избягване контакта с алергена, когато това е възможно- влажно почистване в домовете и обществените помещения, пране на 60 градуса на спалното бельо, разходки на открито непосредствено след дъжд, измиване на ръце, лице непосредствено след възможен контакт с алергени на открито.
- медикаментозно лечение - симптоматично лечение- назални промивки, създаване на бариерен филм посредством различни медикаменти, медикаментозно потискане на симптомите
- алерген специфична имунотерапия - модулиране хода на болестта с цел потискането ѝ
- обучение на пациентите.
Прекъсването на контакта с алергена провокатор в редица случаи се оказва невъзможно. Тогава се налага предприемането на мерки, свързани с по- бързото му отстраняване. Например измиването на лицето и очите след пребиваване на открито в хода на поленовия сезон, употреба на специални разтвори за очистване на натрупаните секрети в носните пътища. Ефективен механизъм за предпазване от контакт с алергена на носната лигавица се явява и създаването на защитен слой върху нея. Назалните прахови спрейове ,създадени изцяло от естествени продукти, действат именно по този механизъм. Бариерните спрейове са особено подходящи за приложение и при бременни с ринитни прояви, където приложението на антихистамини е противопоказано. В редица случаи предприемането на тези мерки се оказва достатъчно за постигане на контрол над симптомите на алергичния ринит.
Цели на медикаментозно лечение:
- блокиране действието на хистамина;
- намаляване на отока;
- потискане на алергичното възпаление;
- намаляване на рецидивите и възпрепятстване на хронифицирането.
В следващия материал доц. д-р Весела Карамишева ще ви запознае с един от най-честите проблеми при жените през летния период - възпалението и инфекцията на влагалището или т.нар. вагинити.
