Няма да има промяна в Закона за лечебните заведения (ЗЛЗ) заради противоконституционност. По този начин Националната здравна карта, която е основен елемент в здравната реформа на сегашния здравен министър Петър Москов оцеля.
Съгласно решение на Конституционния съд (КС) членове чл. 34а и чл. 37а от ЗЛЗ остаат в сила. Те дават право на НЗОК да подбира с какви партньори да сключва договори, но съгласно определени от Министерския съвет критерии.
В чл. 34а ЗЛЗ се посочва, че в областите, в които броят на леглата в болниците надвишава потребностите, определени със здравна карта, директорите на регионалните здравни каси могат да сключват договори само с тези болници, които отговарят на критериите в наредбата на Министерския съвет. Според депутатите от опозицията чл. 34а ЗЛЗ противоречи на изискването на чл. 52, ал. 1 от Конституцията въпросите, свързани със здравното осигуряване, да се уреждат само със закон. Противоречие има и на правото на всеки, да се ползва от мерки, съдействащи му да постигне възможно най-добро здравословно състояние (по чл. 11 от Европейската социална харта), смятаха жалбоподателите.
Оспореният чл. 37а регламентира проверка да се прави и преди издаване на разрешение за лечебна дейност или разкриване на нови болници, като се пита и Министерството на здравеопазването. Според поправката в закона, при отрицателно становище, инвеститорите ще могат да откриват лечебни заведения, които обаче няма да имат право да сключат договор с касата или изобщо да се отчитат в здравната карта и здравната система. Според опозицията това противоречи на установените в Конституцията свобода на стопанската инициатива, еднакви правни условия за стопанска дейност и закрила на инвестициите.
КС обаче не приема тези аргументи. Първо в решението се казва, че ЗЛЗ урежда обществените отношения по осъществяването на здравната политика, свързани по-специално с изграждането и функционирането на лечебните заведения като изпълнители на медицински дейности. Или иначе казано – не със здравно осигуряване. "Няма конституционна разпоредба, която изрично да възлага единствено на законодателя да уреди материята относно реда и условията за финансиране на лечебните заведения, като част от националната здравната политика", посочва КС и така отхвърля първия довод в искането за отмяна на чл. 34а ЗЛЗ.
"Осъществяването на националната здравна политика, както всяка друга държавна политика, предполага приемането на закони, които са основните правни лостове за държавно въздействие върху социалните процеси за постигане на конституционно дефинираните цели на обществото. Определянето на философията и съдържанието на националните политики е възложено на политическото представителство", се подчертава в решението, цитирано от "Правен свят".
Съдът подчертава, че здравето на хората е публично благо. И отхвърля твърденията на опозицията, че с промените в ЗЛЗ се ограничава правото на свободна стопанска инициатива. Според КС възможността касата да избира с кои болници да сключи договори в областите, в които броят на леглата надвишава потребностите, определени със здравната карта, не ограничава свободата на избор на пациентите и не води до неравно третиране на стопанските субекти, до нарушаване на конкурентното начало и до отпадане на достатъчен мотив за инвестиции. "Обратното твърдение се основава на идеализирането на свободния пазар, на пренебрегването на социалните детерминанти на този избор и не отчита качеството на здравето като публично благо. То пренебрегва и спецификата на пазара на медицински дейности", пише в решението.
Конституционните съдии заявяват, че икономическата свобода не е абсолютна и отстъпва пред необходимостта да се осигури приоритетната цел в здравеопазването - гарантиране на живота и закрила на здравето на гражданите. "Държавната интервенция тук е не само конституционно търпима, тя е обществено потребна и социално оправдана от легитимната цел на закона. Освен това, предвидената в чл. 34а ЗЛЗ възможност за държавна намеса е ограничена във времето и пространството – законът предвижда възможност за актуализация на националната здравна карта и не създава ограничения за инвестиции в областите, в които потребностите от здравни услуги не са задоволени", пише в решението.
