Коронавирусът отмени около 2 000 операции и процедури за малко повече от месец. В националната листа за планов прием в лечебните заведения са записани хиляди пациенти, които трябва да бъдат хоспитализирани в последните дни на октомври и през ноември. Сега обаче те остават на опашка, тъй като от миналата седмица със заповед на здравния министър болниците в почти цялата страна преустановиха плановите операции. Такива временно няма да се провеждат във всички области, оцветени в оранжево и червено, където заболеваемостта от COVID-19 е по-висока, съобщава Монитор.
Още: Експерт: Употребата на имуностимулатори без нужда е „отворена врата” към автоимунните заболявания
Още: ПП-ДБ: Министърът да вземе мерки срещу напрежението в болниците
Забраната обаче не се отнася за извършването на трансплантации, диагностиката и лечението на пациенти с онкологични и онкохематологични заболявания, а също дейностите по асистирана репродукция и ражданията. „Заповедта не касае първичната и специализирана извънболнична помощ, както и спешните пациенти. Тя не се отнася и до онези, които имат неотложни състояния по преценка на общопрактикуващия им лекар или друг специалист от извънболничната помощ“, уточняват от здравното министерство пред „Телеграф“.
В една от най-големите столични болници ВМА на опашка за прием са около 100 пациенти, които трябва да бъдат лекувани по различни клинични пътеки. Сред най-честите са диагностика и лечение на стенокардия, хирургично лечение при надбъбречни заболявания като киста на панкреаса и др. В две болници в Плевен пък записани за планов прием са още над сто души, като сред отложените процедури са тези по клинична пътека за интервенционални процедури при заболявания на гастроинтестиналния тракт, за диагностика и лечение на мултипленна склероза и др. Отложени са също операциите за смяна на тазобедрени и коленни стави, артроскопските процедури, както и офталмологичните, като консервативно лечение на глаукома, интервенции при заболявания на ретината и др. Списък с пациенти за планов прием са подали и болници в Шумен, Русе, Стара Загора. Много от лечебните заведения пък дори не са успели да въведат плановите си операции в националната листа.
От Българския лекарски съюз се обявиха против спирането на плановите операции. С тяхното становище се съгласяват и много други медици от цялата страна. Сред тях е доц. Калоян Давидов, началник на клиниката по Урология в Аджибадем Сити Клиник МБАЛ Токуда. „Проблемите са няколко. На първо място, когато говорим за преустановяване на плановия прием, много хора разбират, че трябва да спрат да ходят на лекар. Те се страхуват и не търсят помощ. Така, въпреки че онкологичните заболявания продължават да се лекуват, профилактиката спира и хора със злокачествени заболявания си остават вкъщи недиагностицирани“, обяснява доц. Давидов.
Още: Здравният министър: НЗОК да каже как ще плати 146 млн. лв. надлимитна дейност на болниците
Още: Лекари: Опитват се да унищожат кардиологичната болница
По думите му, в урологията има много състояния, които не са спешни, но при отлагане на тяхното лечение могат да се превърнат в такива. Една от клиничните пътеки например е 152 за ендоскопски процедури при обструкции на пикочните пътища.
Независими и обективни новини - Actualno.com ги представя и във Viber! Последвайте ни тук!
Още: В България лекари убийци няма, те дават здраве: Д-р Брънзалов за оставките в Сандански
Още: След напускането на десетки медици: БЛС с позиция за случая в Сандански
„Иначе казано, един мъж със затруднено уриниране и препълнен пикочен мехур, в който има 200 милилитра остатъчна урина, трябва да изчака, докато плановите операции бъдат възобновени. През това време обаче пикочният мехур може да бъде допълнително увреден и остатъчната урина да се увеличи. При това състояние за спешност приемаме, когато пациентът спре да отделя урина“, обяснява доц. Давидов.
Още: "Пореден рекорд: 2760 заразени с коронавирус за ден, над 2300 души са в болница"
