Преболедувалите COVID-19, които след това са ваксинирани срещу вируса, могат да дарят реконвалесцента плазма. Това обяснява пред Монитор ръководителят на Центъра по трансфузионна хематология на Военномедицинска академия проф. Румен Попов.
Още: От 7000 психиатрите у нас са намалели на 2700
Още: Надежда за децата с рак и техните семейства: Съвременни методи на лечение и грижа
Реконвалесцентна плазма даряват и гражданите, които са изкарали заболяването. Изграждането на имунитет срещу COVID-19 е различно при преболедуване с директен сблъсък с инфекцията и ваксиниране, заради това и кръвна плазма не могат да даряват тези, които са само ваксинирани срещу коронавирусната инфекция.
Към момента от ВМА нямат недостиг и проблем с количествата плазма. През относително спокойните лято и есен и в момента имат нужните количества за лечение. Освен това успяват да помогнат и на други болници от цялата страна. „Винаги сме го правили от началото на пандемията, правим го и сега“, казва проф. Попов. По думите му това е така, защото през по-спокойните месеци кръвният център не е спрял да работи не само в София, но и във Варна, Пловдив, Плевен и Сливен.
Проф. Попов обяснява, че има малка промяна в изискванията по отношение на стандартното кръводаряване. Според новите такива, всеки с РНК-ваксина може да дари кръв 48 часа след поставяне на дозата, ако няма нежелани реакции. Ако се появят такива, трябва да изчака 7 дни след имунизацията. По отношение на векторните ваксини изискването е 28 дни след поставяне на съответната доза.
Още: Експерт: Употребата на имуностимулатори без нужда е „отворена врата” към автоимунните заболявания
Още: ПП-ДБ: Министърът да вземе мерки срещу напрежението в болниците
„Покрай плазмата и пандемията забравихме да говорим за кръводаряването, а всъщност лечението на много хора с кръв и кръвни продукти е животоспасяваща процедура. Затова се обръщам към всички здрави български граждани на възраст между 18 и 65 години да направят така, че редовно да даряват кръв. Само така ние можем да постигнем желаната национална трансфузионна сигурност в нашата държава. Друг път няма. Това спасява човешки живот“, призовава специалистът. Според него трябва повече усилия от страна на хората да правят този безвъзмезден и хуманен акт на съпричастност. Специалистът уверява, че във ВМА успяват да се справят с количествата кръвни банки, които имат.
Независими и обективни новини - Actualno.com ги представя и във Viber! Последвайте ни тук!
Още: Здравният министър: НЗОК да каже как ще плати 146 млн. лв. надлимитна дейност на болниците
За септември кръводарителите са стигнали рекордни стойности. „800 кръводарители на месец не се е случвало в почти 30-годишната история на военния кръвопреливен център. Работим активно да привличаме хората“, казва проф. Попов. По думите му през октомври бройката им е малко по-малка. Той уточнява, че ВМА има много изнесени екипи за кръводаряване във военните формирования. Българската армия редовно дарява кръв и помага на много нуждаещи се. „Имаме хора от армията, които през годините даряват над 20 пъти кръв“, казва специалистът. Всъщност малко над половината от кръводарителите през септември са именно военнослужещи.
През пролетта от ВМА стартираха кампания „Бъди един от нас! Дари кръв – спаси живот!“. В нея те призоваха всички граждани, чието здравословно състояние позволява, да помогнат, дарявайки кръв. Тогава се отбеляза понижение в броя на безвъзмездните кръводарители. А ежедневно от преливане на кръв и кръвни продукти се нуждаят много пациенти от различни клиники, които претърпяват неотложни оперативни интервенции, коментира тогава проф. Румен Попов. Той подчерта, че мисията на Центъра за трансфузионна хематология на Военномедицинска академия е да защитава живота и здравето на пациентите, обезпечавайки ги с кръв и кръвни продукти. Тази мисия се изпълнява още от създаването на центъра през 1993 г. Мисия, с която екипът се справя повече от успешно – за последните 15 години кръводарителите във ВМА са се увеличили с близо 90%.
