Коронаввирусите се променят все пак една идея по-умерено. Не бива да забравяме, че да, от една страна самият вирус няма интерес да се променя толкова бързо, защото живее в стабилна система. Но в момента, в който започнем да употребяваме върху него натиск чрез лекарства, той ще отговори със съответна мутация, с която да избяга от това. Така обясни пред БНТ вирусологът проф. Радостина Александрова предизвикателството пред учените в момента.
В тази връзка ваксината е предизвикателство. Учените се опитват да създадат обща платформа, която да позволява актуализация, спрямо този вирус, който действа в момента. Това не е лошо решение, учените са реалисти, каза тя.
Не е сигурно, че това ще означава ваксинация всяка година. А и все още няма изработена такава. Коронавирусите по принцип предизвикват краткотраен имунитет. Дали и тук ще е така все още не знаем, но трябва да сме готови за това. Имунитетът от изградени антитела отслабва обаче и вече има такива доказателства. Колко дълго обаче се задържа е спорен въпрос – но така или иначе не е дълъг живота на антителата, подчерта вирусологът.
Безсимптомните – се оказало, че те са били изследвани в момент, в който все още не са проявили своята клиника , което кара учените да твърдят в момента, че те са по-малко отколкото сме предполагали. В момента ги разделят на "безсимптомни" и "пресимптомни". Има такова схващане, че в безсимптомния човек може да бъде открит коронавирус 3 дни преди проява на симптоми, обясни тя.
Може ли имунитетът, който изграждаме да ни предпази напълно от следваща инфекция и дали тя би била с по-лека клинична картина – това е много важен въпрос, на който в момента се търси отговор.
Ние започнахме с БЦЖ-ваксината – тъй като се оказа, че там където се прилага – заболеваеомостта и смъртността е по-ниска, но СЗО ни призова да правим специални проучвания преди да правим подобни заключения. Това, което китайски учени обаче наложиха – възможна ли е ваксинация срещу рубеола и морбили, например, да помага на децата да прекарат по-леко заразата. Оказва се, че и трита вируса (заедно с коронаивруса) имат еднаква структура – има участък от 30 аминокиселини, които са идентични и имат отношение към имунния отговор. Това не еново за науката – това е т.нар. кръстосан имунен отговор. Това обаче трябва да бъде доказано, все още не е сигурно, подчерта вирусологът.
Това, което виждаме при вируса е, че той се чувства добре при различни климатични условия. Когато обаче сме на открито – рискът от инфекция е по-малък. Лятото от тази гледна точка е добър сезон за нас. Има и повече слънце.
Протестите – те също са на открито. Така че рискът от вируса, който основно се предава по въздушно-капков път, е по-малък. Просто трябва да бъдем отговорни за здравето си, каза вирусологът.
Новият китайски грип. Повечето грипни вируси на практика идват от Китай, което не е учудващо. Това се знае - новите вируси се следят, за да се знае кой ще бъде актуалния вирус следващия сезон. Те установиха, че едни образно казано свински грипен вирус, подобен на този от 2013г. с човешки части се е появил. Знаем, че се предава от животно на човек, дали може от човек на човек не знаем. Това не значи, че трябва да се плашим – не означава, че ни чака пандемия, а че учените наблюдават ситуацията, обясни тя.
Основните неща, които трябва да продължаваме да спазваме – физическа дистанция, маски особено на закрито – и имам предвид наистина да вършат работа. Така че хора – перете ги, гладете ги, да не стоят просто за украса, завърши вирусологът.