Министерският съвет прие Национална стратегия за електронно здравеопазване и дигитализация на здравната система 2030 г. Тя е създадена от Министерство на здравеопазването като секторен стратегически документ в областта на политиката за развитие на електронното управление в България.
Още: ВАС с важно решение за Националната здравноинформационна система
Още: Кабинетът смени председателя на надзорния съвет на НЗОК
"Необходимостта от приемането ѝ възниква във връзка с успешното развитие на проект "Разработване и въвеждане/внедряване на Национална здравна информационна система"", съобщиха от пресцентъра на кабинета.
Още: Как да влизаме в пациентското си досие: Спор между МЗ и БЛС
Целта
Базовата цел на проекта е изграждането на единно пространство от здравни данни, което ще бъде в полза:
Още: Управляващите стартираха избор и на нов управител на НЗОК
Още: Безплатни консултации с известен турски специалист по очни болести в София
- на гражданите за тяхното успешно и ефикасно лечение;
Независими и обективни новини - Actualno.com ги представя и във Viber! Последвайте ни тук!
Още: Грипът намалява, но епидемията не е закрита: Съветите на проф. Тодор Кантарджиев
Още: Д-р Владимир Сотиров: Грижата за психично болните е абсолютно формална и повърхностна
- на изпълнителите на медицинска помощ в помощ на диагностицирането и прилагането на адекватно лечение;
- на управляващите органи за взимането на правилни решения, обосновани на данни.
Базовата цел на Националната стратегия е в корелация с развитието на инициатива на Европейската комисия за изграждане на Европейското пространство за здравни данни (European Health Data Space).
Още: От над 3 000 аптеки у нас само 34 са денонощни
Още: Цветелина Пенкова настоя за спешни реформи заради липсата на лекарства за епилепсия
Какво ще се реализира?
Решението на Министерския съвет ще допринесе за реализацията на:
- медицина, работеща в полза на пациента; достъп до трансгранични здравни услуги; достъп до информация в реално време;
- намаляване на административната тежест, премахване на хартията и излишните процеси;
- подобрена регулаторна и конкурентна среда чрез въвеждане на единни, адекватни и пропорционални правила и стандарти;
- подобряване на финансовите резултати чрез подобрена прозрачност и инструменти за премахване на пропуските в докладването и информационните потоци;
- засилена отчетност и надзор;
-възможност за повторно използване на здравни данни за научноизследователски и статистически цели;
- ефикасност на разходите.
Още: Цифровизация и здравеопазване: някои тенденции
