Министерският съвет прие Национална стратегия за електронно здравеопазване и дигитализация на здравната система 2030 г. Тя е създадена от Министерство на здравеопазването като секторен стратегически документ в областта на политиката за развитие на електронното управление в България.
Още: ПП-ДБ: Министърът да вземе мерки срещу напрежението в болниците
Още: Здравният министър: НЗОК да каже как ще плати 146 млн. лв. надлимитна дейност на болниците
"Необходимостта от приемането ѝ възниква във връзка с успешното развитие на проект "Разработване и въвеждане/внедряване на Национална здравна информационна система"", съобщиха от пресцентъра на кабинета.
Още: Как да влизаме в пациентското си досие: Спор между МЗ и БЛС
Целта
Базовата цел на проекта е изграждането на единно пространство от здравни данни, което ще бъде в полза:
Още: Лекари: Опитват се да унищожат кардиологичната болница
Още: В България лекари убийци няма, те дават здраве: Д-р Брънзалов за оставките в Сандански
- на гражданите за тяхното успешно и ефикасно лечение;
Независими и обективни новини - Actualno.com ги представя и във Viber! Последвайте ни тук!
Още: След напускането на десетки медици: БЛС с позиция за случая в Сандански
Още: Вълшебното лекарство Ozempic нарушава зрението? ЕС започна разследване (СНИМКИ)
- на изпълнителите на медицинска помощ в помощ на диагностицирането и прилагането на адекватно лечение;
- на управляващите органи за взимането на правилни решения, обосновани на данни.
Базовата цел на Националната стратегия е в корелация с развитието на инициатива на Европейската комисия за изграждане на Европейското пространство за здравни данни (European Health Data Space).
Още: След смъртта на бебе: 29 лекари в болницата в Сандански напускат
Още: Здравният министър за парите за инвитро: При необходимост тези 2 млн. лв. ще ни бъдат върнати
Какво ще се реализира?
Решението на Министерския съвет ще допринесе за реализацията на:
- медицина, работеща в полза на пациента; достъп до трансгранични здравни услуги; достъп до информация в реално време;
- намаляване на административната тежест, премахване на хартията и излишните процеси;
- подобрена регулаторна и конкурентна среда чрез въвеждане на единни, адекватни и пропорционални правила и стандарти;
- подобряване на финансовите резултати чрез подобрена прозрачност и инструменти за премахване на пропуските в докладването и информационните потоци;
- засилена отчетност и надзор;
-възможност за повторно използване на здравни данни за научноизследователски и статистически цели;
- ефикасност на разходите.
Още: Цифровизация и здравеопазване: някои тенденции
