Министерският съвет прие Национална стратегия за електронно здравеопазване и дигитализация на здравната система 2030 г. Тя е създадена от Министерство на здравеопазването като секторен стратегически документ в областта на политиката за развитие на електронното управление в България.
Още: Нова идея: Всички ваксинации да бъдат вписани в електронните досиета на пациентите
Още: Чудо преди Великден: Мъж получи шанс за живот след чернодробна трансплантация
"Необходимостта от приемането ѝ възниква във връзка с успешното развитие на проект "Разработване и въвеждане/внедряване на Национална здравна информационна система"", съобщиха от пресцентъра на кабинета.
Още: Как да влизаме в пациентското си досие: Спор между МЗ и БЛС
Целта
Базовата цел на проекта е изграждането на единно пространство от здравни данни, което ще бъде в полза:
Още: Д-р Аспарух Илиев: Няма голяма опасност от големи епидемии
Още: Ваксинация на бременни срещу опасна за бебета болест: Държавен план
- на гражданите за тяхното успешно и ефикасно лечение;
Независими и обективни новини - Actualno.com ги представя и във Viber! Последвайте ни тук!
Още: СЗО се готви за нови пандемии
Още: Д-р Алина Десимирова: Натурална формула елиминира усещанията за безпокойство, стрес и “бърнаут“
- на изпълнителите на медицинска помощ в помощ на диагностицирането и прилагането на адекватно лечение;
- на управляващите органи за взимането на правилни решения, обосновани на данни.
Базовата цел на Националната стратегия е в корелация с развитието на инициатива на Европейската комисия за изграждане на Европейското пространство за здравни данни (European Health Data Space).
Още: Безплатни консултации с неврохирург - проф. д-р Зафер Токташ
Още: Последното действащо общинско детско отделение в София остава без педиатри
Какво ще се реализира?
Решението на Министерския съвет ще допринесе за реализацията на:
- медицина, работеща в полза на пациента; достъп до трансгранични здравни услуги; достъп до информация в реално време;
- намаляване на административната тежест, премахване на хартията и излишните процеси;
- подобрена регулаторна и конкурентна среда чрез въвеждане на единни, адекватни и пропорционални правила и стандарти;
- подобряване на финансовите резултати чрез подобрена прозрачност и инструменти за премахване на пропуските в докладването и информационните потоци;
- засилена отчетност и надзор;
-възможност за повторно използване на здравни данни за научноизследователски и статистически цели;
- ефикасност на разходите.
Още: Цифровизация и здравеопазване: някои тенденции
