С промяна в Закона за лечебните заведения се предлага налагане на мораториум върху създаването на нови лечебни заведения за болнична помощ (болници) и комплексни онкологични центрове. Да се преустанови също разрешаването на нови медицински дейности на лечебни заведения за болнична помощ и комплексните онкологични центрове. Срокът за тези ограничения е до края на месец май 2024 г., когато се предвижда Министерският съвет по предложение на министъра на здравеопазването да утвърди актуализираната Национална здравна карта.
Още: ПП-ДБ: Министърът да вземе мерки срещу напрежението в болниците
Още: Здравният министър: НЗОК да каже как ще плати 146 млн. лв. надлимитна дейност на болниците
Обществените консултации за законопроекта ще приключат на 25-ти ноември, като той е внесен от здравния министър проф. д-р Христо Хинков.
От 2019 година до момента са издадени решения от правителството (МС) за 6 болници и 130 заповеди от министъра на здравеопазването за нови медицински дейности.
Двуцифрено число милионери: Много директори на болници живеят добре
Още: Лекари: Опитват се да унищожат кардиологичната болница
Още: В България лекари убийци няма, те дават здраве: Д-р Брънзалов за оставките в Сандански
Промените, предвидени в Закона, са изключително важни
Независими и обективни новини - Actualno.com ги представя и във Viber! Последвайте ни тук!
Още: След напускането на десетки медици: БЛС с позиция за случая в Сандански
Още: Вълшебното лекарство Ozempic нарушава зрението? ЕС започна разследване (СНИМКИ)
СНИМКА: iStock
Занапред ще се преустанови облекчената процедура при разкриване на болници на нов (втори или следващ адрес) от съществуващи лечебни заведения за болнична помощ. Това означава, че ако болница иска да открие лечебно заведение на друг адрес в същото или в друго населено място, разрешението за дейност ще ѝ се издава от Министерския съвет. Тоест, ще бъде третирана като нова болница. Досега това се е третирало като като промяна на вписаните в разрешението обстоятелства.
Съществуват случаи, в които още при първоначалното издаване на разрешението за лечебна дейност се вписва повече от един адрес за осъществяване на дейност.
Още: След смъртта на бебе: 29 лекари в болницата в Сандански напускат
Още: Здравният министър за парите за инвитро: При необходимост тези 2 млн. лв. ще ни бъдат върнати
Практиката показва, че обичайно разширението на дейността на лечебните заведения за болнична помощ на друг адрес (особено на адрес в друго населено място и/или в друга област) е свързано с разкриване на дейности и структури с голям капацитет (по повече медицински специалности с голям брой легла, понякога над 500). В повечето случаи те надвишават значително капацитета на болницата от първоначално регистрирания адрес.
"Посочената практика е сравнително често прилагана от лечебните заведения с разкриване на множество нови дейности и структури на адрес, различен от адреса на лечебното заведение в други области, което, независимо че не възниква нов правен субект в системата на здравеопазване, на практика и по същество представлява създаване на ново лечебно заведение за болнична помощ", се сочи в мотивите на вносителя.
Многото пари за директори на болници: Частна инициатива според здравния министър
И още промени
Изпълнителна агенция "Медицински надзор" да се преобразува чрез отделяне на дейностите по управление, координация и контрол на трансплантацията в Изпълнителна агенция по трансплантация.
Промени има и в регистрационния режим на лечебните заведения за извънболнична помощ и хосписите.
Промяна в режима за издаване на разрешение за осъществяване на лечебна дейност на болниците, центровете за психично здраве, центровете за кожно-венерически заболявания, комплексните онкологични центрове, домовете за медико-социални грижи, диализните центрове и тъканните банки. Предлагат се да отпадне участието на Изпълнителна агенция "Медицински надзор" в процедурата по издаване на разрешение за лечебна дейност. За тъканните банки се предвижда те да осъществяват дейност след получаване на разрешение от директора на Изпълнителна агенция по трансплантация.
Предвижда се създаването на единен електронен регистър на лечебните заведения.
Още - да се възстанови извършването на акредитация на лечебните заведения като процес, насочен към осигуряване на качеството на здравните услуги и оценка на възможностите за обучение на студенти и специализанти.
Прецизират се някои от контролните правомощия на Изпълнителна агенция "Медицински надзор".
Иска се да се създаде специална правна уредба за възлагане на управлението на държавните лечебни заведения - публични предприятия, които са еднолични търговски дружества. Това да става с договор за управление между всеки член на управителния орган на дружеството и органа, който упражнява правата на едноличен собственик на капитала, а при държавните лечебни заведения със смесено държавно и общинско участие в капитала - по реда на Търговския закон. Заложени са специални условия за предсрочното прекратяване на договора за управление на държавните лечебни заведения.
Предлага се да отпадне извършваната от РЗИ преценка за недостатъчност и издаване на удостоверение, когато специалист (работещ в болница), за когото такава преценка е извършена, се премести на работа в лечебно заведение за извънболнична помощ в същото населено място.
Да се промени Законът за социалните услуги с цел да продължи функционирането на четири дома за медико-социални грижи за деца – във Варна, Плевен, Кърджали и Стара Загора до 31.12.2025 г. В Закона е регламентирано, че тези домове следва да бъдат закрити до края на тази година, но това може да стане само след извеждането на всички настанени там деца. С мярка за закрила към края на август в домове са настанени 204 деца с увреждания, като 2/3 от тях са деца с потребност от постоянни медицински грижи.
Още по темата:
12 пъти по-скъпо: Частните болници ще харчат парите ни непрозрачно, алармира държавата
