Откакто COVID-19 се появи за първи път в Китай в края на миналата година, всички останали вируси останаха на заден план. Това, естествено, не значи, че са изчезнали или са по-малко опасни. Точно обратното - ограниченията, които наложи пандемията, затрудняват още повече терапиите на хронично болните.
Още: Надежда за децата с рак и техните семейства: Съвременни методи на лечение и грижа
Още: Експерт: Употребата на имуностимулатори без нужда е „отворена врата” към автоимунните заболявания
Това важи с пълна сила за ХИВ епидемията. Днес, 1 декември, за поредна година, отбелязваме Световния ден за борба със СПИН. Това обаче остава едно от малкото неща, които здравните власти в България правят, за да се борят с разпространението на ХИВ вируса. В момента държавата осигурява безплатно лечение за 1769 от откритите болни, но проблемите с дейностите по превенция и контрол на ХИВ сред най-приоритетните целеви групи остават.
Припомняме, че изпълнението на въпросните дейности за тази година приключи в периода юни-юли. През август Министерство на здравеопазването обяви нова обществена поръчка за тях за 22 области в страната. Огромна изненада беше обаче, че за областите София-град, Пловдив, Варна и Бургас не бяха включени дейности сред най-приоритетните целеви групи, а именно инжекционно употребяващи наркотици, мъже, които имат сексуални контакти с други мъже, и жени и мъже, предлагащи сексуални услуги.
Неправителствените организации с опит в областта, които изглежда са единственият адекватен доставчик на услуги за превенция, по-рано през годината изразиха ясно становище, че е необходим нов механизъм за държавна подкрепа. Те очертаха редица практически пречки, свързани с настоящия начин на финансиране, а именно провеждането на обществени поръчки. Според организациите тази процедура не е ефективна, тъй като така те са задължени да представят икономични оферти, тоест да занижават обема или качеството на социалната услуга.
Още: ПП-ДБ: Министърът да вземе мерки срещу напрежението в болниците
Още: Здравният министър: НЗОК да каже как ще плати 146 млн. лв. надлимитна дейност на болниците
По думите им в повечето случаи поръчките се провалят, защото държавата иска спечелилите НПО-та да предоставят банкова гаранция за цялата сума на финансиране. Естествено, организациите нямат толкова пари накуп. Ако имаха, нямаше да им се налага да кандидатстват за обществени поръчки.
Независими и обективни новини - Actualno.com ги представя и във Viber! Последвайте ни тук!
Още: Лекари: Опитват се да унищожат кардиологичната болница
Още: В България лекари убийци няма, те дават здраве: Д-р Брънзалов за оставките в Сандански
"Единствен плюс (в тази процедура, бел.ред.) е свободата на планиране на разходите, но той е минимален в сравнение с минусите. А те са - търговска ориентираност на дейността, регистрация по ДДС за организациите в по-големите градове, нужда от авансови средства, гаранция за изпълнение, количествено ориентирани индикатори, неритмичност на поръчките, водещо до дупки в предоставянето на услугите, липса на устойчивост и приемственост поради условия за честа смяна на доставчиците, краткосрочност на договорите, дълъг период от кандидатстване до одобрение и др.", се казва в доклада от месец април на инициативата "МОСТ", обединяваща три неправителствени организации.
По думите им, ако продължи сегашната ситуация, националният отговор срещу ХИВ ще бъде компрометиран и ще съществува само на хартия. "А това ще означава само едно – безконтролно развитие на епидемията от ХИВ, множество скрити случаи сред най-уязвимите общности, които не се откриват и лекуват, липсващ капацитет за справяне при поява на локални епидемии, което може да предизвика бързо разпространение на вируса в цялата общност", допълва Анна Любенова от Фондация "Инициатива за здраве".
Именно затова гражданските организации, работещи с уязвими общности, предлагат промени в Закона за здравето, с които да се гарантира устойчиво държавно финансиране.
Още: След напускането на десетки медици: БЛС с позиция за случая в Сандански
Още: Вълшебното лекарство Ozempic нарушава зрението? ЕС започна разследване (СНИМКИ)
Добрата новина е, че ХИВ вече не е смъртна присъда, а хронично заболяване, с което човек може да живее дълго и пълноценно, въпреки стигмата, неприемането, неразбирането и липсата на емпатия от страна на здравните работници към пациенти с ХИВ.