Разпространеното схващане, че болничните се ползват като инструмент за сливане на празнични дни, не се потвърждава от статистиката. Това пише в анализа на социалното министерство, който вече е качен в електронната страница на НОИ.
Според написаното, най-много болнични за общо заболяване се издават в периодите октомври – ноември и януари – март, т.е. късна есен и зимните месеци. „В месеците с най-голям брой официални празници (април, май и септември) сезонните индекси на издадените болнични листове е значително по-нисък от средното равнище“, пише дословно в доклада.
Иначе, болнични се издават главно от поликлиниките. И точно от там идва увеличението на болничните за изследвания период - 1.01.2016 – 30.09.2019.
Най-често срещаните диагнози в болничните за общо заболяване (77% от всички болнични) са пет - „Остър бронхит, неуточнен“, M51.1 „Увреждания на междупрешленните дискове в поясния отдел“, J06.9 “Остра инфекция на горните дихателните пътища, неуточнена“, O20.0 „Заплашващ аборт“ и В34.9 „Вирусна инфекция, неуточнена“.
От социалното министерство предлагат РЗИ, НОИ и РЗОК да могат да правят проверки на произволен принцип (както и планови) за болнични листа и дали действително се спазват предписанията в тях. Ако има нарушения, да има повторна медицинска експертиза. При констатирано нарушение, да не се изплаща обезщетението за временна неработоспособност за целия период на болничния лист, както и да се санкционира издалият го лекар. Предлага се и да се намали продължителността на временната неработоспособност, определяна от ЛКК и от ЛКК по решение на ТЕЛК от 30 на 20 дни еднократно, респективно от 180 на 120 дни без прекъсване. След изтичане на 120 дни непрекъснат отпуск или 240 дни с прекъсване в две предходни календарни години и в годината на боледуването, при необходимост от продължаване на временната неработоспособност -след решение на ТЕЛК. Да не се разрешава ползването на отпуск за временна неработоспособност непрекъснато за повече от 360 дни. Съответно, личният лекар да не може да издава повече от 7 дни болничен непрекъснато за едно или повече заболявания, но за не повече от 20 дни с прекъсване в рамките на една календарна година.
Предлага се и болничният лист да се подписва и от лекар, с който работодателятима сключен договор. Допълнителен контрол може да се осигури и чрез регламентиране на възможност за работодателя да сключи договор с лечебно заведение, в което да изпраща за повторна експертиза своите служители /с тяхно съгласие/, при съмнение че издадените им болнични листове не отразяват адекватно здравословното им състояние.
