Над 300 души, повечето от които родители на деца с увреждания, малко след 11.30 часа блокираха булевард „Цар Освободител”, скандирайки „Мафия”, съобщи БГНЕС.
Начело на шествието е голям транспарант, на който е изписано: „Не уврежданията убиват децата ни, а държавата”. Има и плакати с надпис: „Стоп на геноцида над децата/ лицата с увреждания”.
Преди това родителите се събраха пред сградата на Народното събрание. В един момент от там излезе делегация с управляващи, която си тръгваше от парламента. Тогава протестиращите започнаха мощно да освиркват. На метри от триъгълника на властта между Министерски съвет, президентството и бившия партиен дом, те започнаха да скандират: „Калфин е лъжец” и „Искам да съм бежанец”.
Недоволните родители са пристигнали от цялата страна заедно с децата си, носят черни балони и чанове. Родителите настояват държавата да има по-адекватна социална и здравна ангажираност към децата с увреждания.
Тук съм, защото дъщеря ми има проблем, на който обществеността си затваря очите и дискриминира, с една дума. Тя е вече на 5 г. имаме проблем със записването на детска градина - не ни искат, винаги има нещо, измислят нещо, с което да не ни вземат. Това разказа Силвия Шопова от Кричим.
Според нея, има алтернативи, но семейството на жената живее в малък град, за да ходи дъщеря й в специализирана детска градина. Силвия Шопова има още две големи деца, за които разказа, че са идвали до дома й от детските градини, за да ги запише, а за момиченцето й не искат и да чуят.
Освен да се промени отношението към децата и лицата с увреждания, Шопова разказа, че има сериозен проблем и с цялата програма “Личен асистент”. “Тя е на пет. След като ми изтече майчинството, след две години и половина ме приеха за личен асистент. През този период аз разчитам на доходи единствено от мъжа ми. През шест месеца подавахме документи за личен асистент и все нещо не достигаше, за да стана асистент на собственото си дете”, обясни жената.
Един от проблемите се е оказал доходът на съпруга й, който е трябвало да бъде в някакви рамки, за да получи тя някакви средства.
Оказва се, че дори да станат социални асистенти на децата си, тези родители са обречени през целия си живот да страдат, защото като социални асистенти на децата си те сключват граждански договори за съответна сума, която получават.
За да бъдат асистенти и да взимат пари от държавата тези хора не могат да си позволят да ходят на работа. Така се влиза в един омагьосан кръг, защото през времето, когато са асистенти на болните си деца, те не се осигуряват и остават без възможност някога да взимат пенсия. Един от родителите на болно дете посочи, че въпреки това от сумата, която им се дава се удържат средства за социални осигуровки на личния асистент и той пита къде отиват тези средства?
“По граждански договор нямаш УП, нямаш нищо”, заяви Георги Христов, който е баща на дете с множество увреждания – Детска церебрална парализа (ДЦП), четири сърдечни дефекта, и генетично увреждане, което предизвиква епилептични припадъци. Той посочи, че дори за четири месеца са им били спрели помощите и са осъдили държавата, след което са им възстановили помощите.
Съпругата му Ева Попова заяви, че сумата, която им дават е максималната за увреждания или 420 лв. С тези пари се покриват някои рехабилитации, но неясно по какъв начин са определени.
Освен това фактът, че колата му е с инвалидни стикери не означава, че има къде да паркира, а освен това два пъти са му вдигали колата от места, където е паркирал, защото трябва да пренесе дъщеря си на ръце, тъй като няма все още инвалиден стол до място за рехабилитация или преглед.
Друга майка заяви, че повечето деца, които присъстват на протеста днес са резултат от лекарски грешки. Нейният син е с ДЦП заради поставена ваксина. ”Писна ми да съм залъгвана от всякъде. На мой гръб се издържат хиляди знайни и незнайни чиновници. 240 бяхме асистентите във Варна през миналата година и ни обслужваха 5 чиновници. От тази година ни разпръснаха в кметствата в града и така по 10 чиновници обслужват 50 асистенти. На наш гръб чиновниците се роят”, възмущава се тя.
Жената показа и трудовия си договор, от който се вижда, че получава по 2.50 лв. на час при петчасов работен ден. Това, което възмущава майката, е че никой не се интересува и не прави нищо за това тези родители да водят приблизително нормален живот, както е навсякъде по света. Тя даде пример със страни от Западна Европа, където се изготвя индивидуален план на хората с увреждане и им се осигурява подходяща рехабилитация, лечение и поддържане на нормално съществуване.
Тя посочи, че от 2011 г. има решение на комисията по дискриминация, че родителите на деца с увреждания са дискриминирани в правото си на труд. Има предписание към Министерство на труда и социалната политика да се погрижи статутът на тези хора да бъде синхронизиран с този на останалия Европейски съюз. “Единствено в България, родителите се молят за някакви програми”, коментира тя.
