Сигналите за създаването на ваксина за COVID-19 са по-скоро оптимистични. Това заяви в предаването „Още от деня“ по БНТ доц. Андрей Чорбанов, ръководител на Лабораторията по експериментална имунология към БАН.
Според доц. Чорбанов, реалното решение на проблема с коронавируса се крие по-скоро в създаването на ваксина, отколкото в намирането на лекарство. „Срещу вирусите много трудно се прави лекарство. Лекарство се прави срещу нещо, което може да бъде убито. В случая с вируса, той не е жив организъм, за да бъде убит. А това, което наричат "лекарства" много хора, са различни пътища, с които спираме навлизането на вируса в клетката. Затова по-скоро не възлагам надежди“, уточни той.
"Истинската превенция срещу вирусите са ваксинациите, но срещу някои вируси не е лесно да се направи ваксина", каза той. „Срещу този сигналите са по-скоро оптимистични, защото той има до момента много ниско ниво на мутации, което предполага, че правенето на една ваксина ще даде едно ниво на стабилен имунен отговор след ваксинация, което да бъде универсално във времето за всички тези негови малки мутации по всички краища на света“, допълни доцентът. Той уточни, че създаването на ваксина отнема месеци, а тестването им може да продължи година и половина - две.
Запитан за изтеклата вчера в медиите информация, че наша компания е разработила молекула, която убива коронавирусите, доц. Чорбанов заяви, че е скептично настроен. „Това, че вирусът бива убит в една чаша с някаква терапия, нищо не значи. Защото вирусът не живее в чашата. Вирусът винаги живее в нас и ние трябва да правим сметка, че третирайки организма си, много от терапиите, които упражняваме, опитвайки да убием вируса, могат да имат негативно отношение към нашите клетки и органи и това нещо може да се прояви във времето. Така че трябва да бъдем много внимателни“, категоричен бе експертът.
Според доцента мерките, които се взимат за коронавируса, няма да са ефикасни. „Мерките ще удължат времето, за което коронавирусът ще преобладава, защото може би ограничаването на движението на хората ще направи така, че пикът да не е остър наведнъж, а ще отмине във времето. Ние реагираме като държави в Европа, а и по света по същия начин, по който са реагирали в Средновековието – със слагане на бариери, маскирани хора и ограничаване на хората. Това не е реакция. Това, което трябва световната общност да разбере, е че е много хубаво да увеличи бюджетите за наука, и то за фундаментална наука“, заяви доцент Чорбанов. "Не смятам, че ще спрем вируса, но не смятам, че той ще бъде нещо по-страшно от всеки грип", допълни той.
