Целта на приемането на един национален план за действие при бъдещи епидемии или пандемии е да базираме това, което правим, на ясно измерими критерии. Това заяви в уебинар, организиран от Facebook страницата „Science in the Crisis - Наука в кризата“, д-р Александър Симидчиев – депутат от Демократична България и председател на Здравната комисия в парламента.
„Планирането винаги е по-добре от липсата на план. Опитах да създам допълнение към Закона за здравето, което предвижда при епидемична обстановка да се създаде епидемичен план. Такова нещо се прави за пръв път в законността –това създава правен субект, който досега нямахме“, допълни специалистът. По думите му той трябва да съдържа ясно измерими критерии за включване и изключване на определени стъпки. „Когато имаме яснота да обявим предварително критериите, хората могат да съдействат да се постигнат целите – да имаме синергия между управляващи и управлявани“, разкри още д-р Симидчиев.
Той допълни, че още преди възникването на пандемията от коронавирус сме имали готов пандемичен план, който е бил разработен при епидемията от свински грип. „Вместо да се опрем на него, в страната се въведоха редица други мерки и се създаде Национален оперативен щаб“, заяви пулмологът.
„Умишлено в закона не се предвижда конкретика, защото не знаем какво ще е заболяването – дали ковид, бруцелоза или нещо друго. Затова направихме законовата рамка да изисква създаването на план, но оставихме на здравните власти да решат какви да са тези мерки спрямо заплахата и конкретните характеристики. Предложихме рамка, която да има измерими критерии, за да поставим мерките на научна основа“, каза още той. „Трудно ми е да кажа защо изпълнителната власт не е съгласна с краткия срок от 14 дни. Все пак планът предстои да влезе в зала, дискусията ще продължи и за мен точно това е истинската сила на парламента. Не трябва да нагаждаме законите към администрацията, а администрацията към законите“, категоричен бе д-р Симидчиев.
Той бе категоричен, че не трябва да се прилагат едни и същи мерки за цялата държава, тъй като има сериозни разлики в отделните области. „Освен това културно и поведенчески държавите са различни - не можем да използваме мерките от Германия, където всеки спазва стриктно правилата. Ние трябва да гледаме по-скоро страни като Италия или Португалия. Трябва да се съобразява и културата на хората. Тази система ще се променя, тя не е сложена веднъж, тя е самообучаваща се, но е базирана на измерими критерии“, категоричен бе председателят на Здравната комисия в Народното събрание.
Д-р Симидчиев се спря и на смъртността от пандемията у нас досега. Според него първият пик на практика ни е подминал и когато миналата пролет в страни като Великобритания, Италия и Белгия ситуацията е била критична, тук е имало ниска заболеваемост и смъртност. Същото се е случило и с останалите страни в нашия регион. „На Балканите в началото нямахме пик на загинали, но от ноември 2020 година насам стигнахме до висини – над 2000 починали на милион население в България. Така ние изпреварваме много други държави, сред които и най-засегнатите в началото“, допълни той.
Пулмологът обърна внимание и на факта, че пиковете в България са били съпроводени с огромна смъртност извън ковид-статистиката. „Спрямо миналата година, според НСИ сегашният пик довежда до огромна ексесивна смъртност през първите месеци на годината. Това не е само ковид смъртността, а и асоциираните заболявания, защото здравната система се огъна под тежестта на вируса“, категоричен бе той.
Д-р Симидчиев припомни, че към момента имаме над 750 000 ваксинирани. „Това изглежда добре, но ако видим къде стоим спрямо други страни, сме далеч зад нашите съседи, да не говорим за водещи в Европа страни като Великобритания и Гибралтар или световните лидери Израел и САЩ. Вижда се, че държавите, които достигнаха високи нива на ваксиниране, наблюдават изключителен спад в заразените и починалите. Трябва да поддържаме темпове, които са много високи, поне нивата дотук – около 15 000 дневно“, заяви пулмологът.
Попитан за евентуалната ефикасност на разработваните в няколко страни назални ваксини, д-р Симидчиев заяви, че това е изключително интересен подход, но все още няма категорични данни какъв е изходът от изследванията. „Хипотетично, прилагането на антигена на мястото, където навлиза вируса, би дало силен имунен отговор, но невинаги това е така в реалния живот“, уточни той.
