Бюджетът на НЗОК за 2022 г. мина на първо четене в Комисията по бюджет и финанси. "За" гласуваха 11 членове на комисията, "против" бяха 6 депутати от опозицията, с което той бе одобрен от водещата комисия.
Здравноосигурителните приходи за 2022 г. са разчетени с ръст от 697 12 хил. лв. спрямо приетите със Закона за бюджета на НЗОК за 2021 г. Средствата за здравноосигурителни плащания за 2022 г. са в размер на 5 678 270,1 хил. лв. с включените средства за медицинския персонал, което представлява увеличение с 560 210,7 хил. лв. спрямо 2021 г. Очакваните резултати, които се планира да се постигнат през 2022 г., в рамките на заложените за 2022 г. средства за здравноосигурителни плащания са обезпечаване на ефективното функциониране на Системата на задължителното здравно осигуряване; осигуряване на здравноосигурените лица на достъпна, качествена и своевременна медицинска помощ и други.
Бюджетът бе представен от управителя на НЗОК проф. д-р Петко Салчев. "Проектът на бюджет на НЗОК е създаден в съответствие с бюджетната рамка. С него се постига гарантиране на пакета здравноосигурителни дейности в задължителното здравно осигуряване. Проектът предвижда публичните средства да бъдат изразходвани законосъобразно, прозрачно и ефективно", каза още проф. Салчев.
Той посочи, че здравноосигурителните приходи са с 11.1 % повече спрямо миналата година.
"Разходната част на бюджета е увеличена общо с 604 млн. лв. , като основно при здравноосигурителните плащания имаме увеличение в първичната извънболнична медицинска помощ с 33.5 %, в специализираната извънболнична медицинска помощ с 31.6 %, в денталната помощ с 15.9 %", изброи професорът.
Вицепремиерът и министър на финансите Асен Василев обяви, че са заложени политики за детското здравеопазване, където скринингът трябва да достигне 90 %. "Има ги средствата да се достигне 90 % на биохимичния скрининг за бременни. 2021 г. е бил 40 % само, което би помогнало значително. Заложени са и 9 млн. за подкрепа на специализантите в системата. Точно с оглед на застаряващите кадри", каза още Асен Василев.
Депутатът от ГЕРБ - СДС проф. Асен Балтов коментира, че това, което се вижда от бюджета, не си личи, че по нещо пациентите ще намалят своите плащания. "Макар и да са увеличени сумите, които ще бъдат давани за първична извънболнична помощ и специализираната извънболнична помощ, те са почти пет пъти увеличени, за сметка на това за болнична помощ, това, което влиза, е много по-малко. Искам да обърна внимание, че три пъти по-малко са средствата, предвидени за COVID-19. Много ни се иска да приключи тази пандемия докрая на април, но едва ли това ще се случи. Не съм убеден, че този бюджет, който е предвиден, е достатъчен", каза още проф. Асен Балтов.
Председателят на Комисията по бюджет и финанси и депутат от ИТН Любомир Каримански каза, че е необходимо да се наложни дигитализацията в здравното досие и електронната рецепта. Според него тази рецепта трябва да бъде неразделна част от целия процес на лечение и че това може да се направи достатъчно в следващите години.
Отношение към бюджета на НЗОК взе и омбудсманът Диана Ковачева. "Смятам, че е положителна стъпка, че има увеличаване на приходите и съответно на разходите., но този бюджет не е достатъчен за една цялостна реформа в системата, от каквато тя се нуждае", каза още омбудсманът. Тя коментира, че хората са длъжни сами да заплащат част от консултациите и изследванията, което ги ограничава.
По думите ѝ има жалби по отношение на това, че клиничните пътеки приключват преди пациентите да са излекувани и те трябва да до плащат, както и че НЗОК не заплаща престоя в хосписи и в домове за медико-социални грижи.
"Размерът на предвидените разходи за медицински изделия и помощни средства за хора с увреждани остава непроменен. Струва си да се обмисли. Хората с увреждания заслужават по-добро отношение", каза още Диана Ковачева.
