Трябва да се изгражда донорска култура сред подрастващите и младите хора. Това заяви д-р Любка Димитрова - началник отдел "Здравна политика и първа помощ" в БЧК, съобщи БГНЕС.
Изграждането на такава култура е бавен и труден и бих казала скъпоструващ процес, но това е правилният път и резултатите вече са налице. Това е пътят за премахване на този черен пазар за кръв, който за съжаление още съществува в страната, посочи д-р Димитрова.
Международният ден на кръводарителя се чества от 13 години в България. На този ден БЧК заедно с Центъра за трансфузионна хематология организират тържество, на което връчват почетен плакет на изявени кръводарители от цялата страна от няколко години и на институции, допринесли за организирането на доброволното и безвъзмездно кръводаряване. Този ден е важен и не е избран случайно - роден е Карл Ландщайнер - откривателят на кръвните групи. На този ден Световната здравна организация решава да отбелязва Международния ден на кръводарителя. Тази година са отличени десет кръводарители от цялата страна. Те са номинирани от областните центрове по трансфузионна хематология и областните съвети на БЧК. Комисия е определила кой да вземе почетния плакет. Наградени са дългогодишни кръводарители, които са давали многократно пъти кръв. Минаха годините, когато награждавахме хора дарявали 100-140 пъти кръв, всяка година са различни кръводарителите. Предложените кръводарители са давали кръв 50-60 пъти общо. Има обаче и млади кръводарители, които от едва няколко години даряват кръв и са дарили десетки пъти кръв. Всички наградени са от различни райони на страната - Варна, Сливен, Ямбол, София.
Посланието на днешния ден е "Сподели живота, дари кръв" - приканват се кръводарители да разкажат истории за спасените животи, благодарение на кръвта, дарена от тях. Идеята е да се популяризират тези истории сред хората, за да се привлекат още кръводарители. Това е една и от задачите на БЧК.
Страната ни не е сред най-развитите по отношение на кръводаряването, защото по брой дарени 100 на 1000 души, ние сме на около 22-23 на 1000 място. СЗО препоръчва поне 50 на 1000. Има държави като скандинавските страни, Германия, Гърция, Македония, където това е почти 50, а за да можем да задоволяваме нуждите си от кръв в страната трябва да сме поне 30 на 1000.
Какво е важно да се знае преди да се дари кръв
Д-р Димитрова заяви, че първото нещо, което трябва да се разбере е, че кръводаряването на вреди. Напротив, стимулира кръвотворната система на организма за нови клетки. Безопасно е и не може да има никакво заразяване с трансмисивни инфекции - СПИН, Хепатит и др. За всеки кръводарител системите са индивидуални. Освен това отнема и малко време - 20-30 минути. Мъжете могат да правят 5 пъти годишно кръв, а жените 3-4 пъти. Ако обаче човек е боледувал от хепатит никога няма да може да дарява кръв. "Доброволното и безвъзмездно кръводаряване може да осигури безопасна кръв. Ако човек с комерсиална цел реши да дари кръв и скрие, че е бил болен от хепатит, тази кръв ще бъде изхвърлена, но в момента на изследването не може да се докаже, че е боледувал от хепатит. Затова СЗО иска в страните кръводарителите да са доброволни и безвъзмездни и това да стане до 2020. Досега 66 държави имат доброволно кръводаряване, докато в другите 40 държави кръводаряването е смесено - безвъзмездно, на родственици и комерсиално. Но идеята на СЗО е във всички държави кръводаряването да бъде само доброволно.
Относно това, че има много случаи, в които родственици са принудени да плащат, за да намерят кръв за близките им в болница, д-р Димитрова заяви, че това наистина е така и става дума за пазар на кръв на черно. "Има нужда от повече кръв, а предлагането е по-малко и затова хората прибягват до платени донори. Това не е тайна, категорична е тя. В България има такива платени донори. Българинът е много чувствителен, когато негов близък или при инцидент, хората откликват. Това обаче не трябва да бъде кампанийно, а да бъде постоянно през цялата година и да има едно регулярно захранване на кръвните центрове. Затова БЧК през последните 10 години извършват такава кампания сред учениците. Целта е когато пораснат и станат на 18 години, вече да имат изградена донорска култура и да даряват кръв. Това с течение на времето показва, че има положителен резултат - има увеличение на доброволните кръводарители, навършили 18 години, както и сред студентите.
