Редно е Министерството на труда и социалната политика (МТСП) да помисли за политики за връщане в здравно-осигурителния модел като осигурени лица на здравно неосигурените. Колкото и в момента ситуацията в икономиката да е привидно спокойна, в Европа се говори за рецесия. Догодина може да се навлезе и в такъв сценарий.
Още: Все повече българи не плащат здравните си осигуровки
Това каза по БНР здравният икономист Аркади Шарков от експертния клуб за икономика и политика ЕКИП.
Политиците да внимават със здравния бюджет
Още: По проектобюджета на НЗОК: Здравната вноска остава 8%
Реално увеличението на здравния бюджет за догодина е около 870 милиона, тоест малко под милиард, уточни Шарков. По думите му, "числово изглежда все едно е милиард и 100 милиона" и политиците "трябва да бъдат малко по-скромни с изхвърлянията за увеличение над един милиард".
Плюс е, че има увеличение в извънболничната помощ - около 16%, "ръст в правилната посока", на фона на средни увеличения в предходни години 11-12%, отбеляза Аркади Шарков.
За разлика от предишни години, бюджетът на НЗОК в момента е сравнително стабилен, вероятно няма да се нуждае от актуализация до края на годината, смята Шарков.
"В разпределението на резерва ще бъде заровен кокалът, в преразпределението на резерва по пера", допълни той.
Още: За първи път в България – допълнително здравно осигуряване, фитнес и уелнес в едно!
Лимитите за болниците
"Лимитите на болниците са бюджетна и счетоводна мярка, за да се ограничи ръстът на разходите в НЗОК и го държи стегнат, особено в години, в които целим нисък бюджетен дефицит. От гледна точка на Министерството на финансите такава мярка е нужна. Логично това възпрепятства лечебните заведения", коментира още здравният икономист.
Ключов момент, когато говорим за финансиране на програми за профилактика и превенция, е как ще се работи по националния раков план, подчерта Шарков и изтъкна важността на това поне част от антираковия скрининг да бъде заложен в бюджета на Здравната каса.
