Александър Йорданов, Ph.D. е завършил Математическа гимназия във Велико Търново. Следва химия в СУ „Св. Климент Охридски” и завършва аспирантура в Tulane University, New Orleans, U.S.A. през 1996 г. От 1997 до 2004 г. специализира радиохимия и радиофармацевтична химия в Националния онкологичен институт на САЩ в Bethesda, Maryland край Вашингтон и в Duke University Medical Center в Северна Каролина. Автор е на над 40 публикации в международни научни списания. Следващите 16 години от кариерата си Александър Йорданов прекарва в радиофармацевтичната индустрия, работейки за компании като Ion Beam Applications S.A. (IBA), Bioscan, Inc. и ImaginAb, Inc. в САЩ , Alliance Medical GmbH и Isotope Technologies Dresden в Германия и Elysia-Raytest в Белгия. От 2012 до 2014 г. ръководи изграждането на търговския циклотронен център на „Монрол България“ ЕООД (Банкя). Към днешна дата Александър Йорданов е технически лидер в областта на радиохимията в Progenics Pharmaceuticals, Inc. в Ню Джърси, САЩ. Настоящото интервю изразява само и единствено личното му мнение и не представлява мнението или гледната точка на Progenics Pharmaceuticals, Inc.
Заради повишен обществен интерес по темата за създаване на Национален циклотронен център и причината за неговото безкрайно забавяне Actualno.com потърси Александър Йорданов (Ph.D.). От редакцията ни са изпращани въпроси до акад. Юлиан Ревалски – председател на БАН, до бившия директор на ИЯИЯЕ проф. д-р Димитър Тонев, до настоящия шеф на Института доц. д-р Лъчезар Георгиев. До този момент нито един от тях не е отговорил.
Последните 13 въпроса бяха входирани по Закона за достъп до обществена информация до проф. д-р Георгиев и след изтичане на законовия 14-дневен срок за отговор Actualno.com подаде жалба чрез ИЯИЯЕ до административния съд срещу мълчалив отказ за предоставяне на обществена информация.
Г-н Йорданов, колко действащи циклотрона има в България към настоящия момент, чии са и какви са техните възможности?
В момента в България функционират един Cyclone 18/9 (IBA, Белгия) и два малки, т.нар. бебета-циклотрони (ABT, САЩ). Единственият радиофармацевтик, който те произвеждат, е FDG (F-18 flurodeoxyglucose). Това е глюкоза, белязана с радиоактивния изотоп флуор-18 (F-18). Използва се като контрастен агент в ПЕТ (позитронно-емисионна томография) диагностиката за диагностициране на онкологични състояния. Циклотронът Cyclone 18/9 е разположен в Банкя. Той е собственост и се експлоатира от „Монрол България“ ЕООД – дружество, притежавано от чуждестранния холдинг Eczacibasi-Monrol. Този циклотрон доставя FDG на почти всички отделения по нуклеарна медицина в страната, разполагащи с ПЕТ скенер. Изключение правят УМБАЛ „Александровска” в София и УМБАЛ „Света Марина” във Варна, които са инсталирали бебета-циклотрони на територията си. Бебета-циклотроните произвеждат само по една или най-много по две пациентски FDG дози на час, и то само за собствена употреба. Те не могат да доставят FDG дози за други болници, дори и на територията на същия град.
Продължава ли България да внася изотопи за лечение на онкоболни пациенти, тъй като допреди няколко години беше така?
FDG е само един от над 52 радиофармацевтици, одобрени за употреба от Агенцията за храните и лекарствените продукти (FDA) на САЩ, както се вижда от следната уеб страница: https://www.cardinalhealth.com/content/dam/corp/web/documents/fact-sheet/cardinal-health-fda-approved-radiopharmaceuticals.pdf. Голяма част от продуктите на този лист се произвеждат с циклотрон, но за съжаление FDG е единственият одобрен от FDA радиофармацевтик, който „Монрол България“ произвежда и доставя на местния пазар. В момента България продължава да внася технециеви (Tc-99m) генератори, йод-131, Xofigo, и може би още няколко йод-123 базирани продукта от чужбина. При установения монопол на един единствен производител на радиофармацевтици у нас, за останалите имена от дългия лист на FDA (САЩ) българският пациент не може и да си мечтае.
Спрямо описаните от Вас циклотрони какъв е капацитетът на този, който от години отлежава в мазето на Института за ядрени изследвания и ядрена енергетика?
Циклотронът, който в момента очаква инсталация в Института за ядрени изследвания и ядрена енергетика (ИЯИЯЕ) на БАН, е тип TR-24 и ще бъде най-мощният циклотрон, който би бил инсталиран на Балканския полуостров. Производство е на Advanced Cyclotron Systems, Inc., Richmond, British Columbia, Canada. Възможността за облъчване с частици с енергия 18-24 MeV го прави изключително гъвкава платформа, способна да произвежда изотопи не само за ПЕТ (позитронно-емсиионна томография) диагностиката, но също така и за СПЕКТ (SPECT, Single Photon Emission Computed Tomography) диагностиката. Говорим за радиоактивни изотопи като въглерод-11, азот-13, кислород-15, флуор-18, йод-124, мед-64, германий-68, йод-123, индий-111, галий-67, технеций-99м и др. Нека дадем следния пример - флуор-18 е радиоизотоп в състава на радиофармацевтика FDG, описан по-горе. Рекордът на циклотрона TR-24 е 44 Кюри флуор-18, произведен за 2 часа. При един оптимален режим на производство, може да се изчисли дали този циклотрон не би могъл да доставя FDG на почти всички съществуващи в момента ПЕТ скенери на Балканите.
Той е доставен в България в началото на 2016 г., би трябвало да е готов и проектът за строеж на сграда, в която скъпата апаратура да се монтира и заработи. Според Вас защо се бави толкова пускането му в действие?
Циклотронът TR-24 пристигна в България още през 2015 г., но тогава още липсваха средства за проектиране и строеж на самата сграда за Националния циклотронен център, както и за закупуване на специализирана апаратура за GMP (Good Manufacturing Practice) производство на радиофармацевтици съгласно стандартите на Европейската агенция по лекарствата. Част от средствата бяха набавени и това отне време. След това имаше период на подготовка и на обява на обществена поръчка за проектиране на циклотронния център. Тази област е нишова и много специфична. Броят на изпълнителите, които биха свършили проекта качествено, е много малък даже и в световен мащаб. Към това прибавяме и крайно мудните и тромави процедури по ЗОП и КЗК, както и невъзможността на БАН (по административни причини) да изплаща хонорари (по тяхно усмотрение) на консултанти по цени на международния пазар – ограничения, идващи от ЗОП. Всичко това много забавя нещата, а и се страхувам, че изборът на победител на приключилата обществена поръчка за проектиране на Националния циклотронен център не беше най-подходящ, дори и да е бил безупречно легален.
Какво според Вас трябва да се направи, за да потръгне процесът по задействане на процедурата в ИЯИЯЕ, как бихме могли като гражданско общество да ги накараме да довършат този проект, който е изцяло в интерес на нацията ни?
Моето лично мнение и предложение са - Националният циклотронен център да бъде обявен за стратегически важен обект за Република България и да се изгражда на базата на специфично законодателство, скроено и гласувано именно за такива важни уникални обекти. Не съм юрист, но вярвам, че ако една държава влезе във война и трябва да построи светкавично няколко военни болници, например, едва ли ще се минава по съществуващите дългогодишни процедури по ЗОП и КЗК.
Възможно ли е да има някой или нещо, което им пречи?
„Конкуренцията никога не спи” е една от първите поговорки, които научих по време на индустриалната си практика в САЩ. Възможно е заинтересовани страни да се опитват да спъват проекта, но фините начини за това са безброй много, а и събирането на неопровержими доказателства изисква ресурси и време, с които не разполагат всички. Затова ще отговорим на въпроса кратко – да, възможно е, но не трябва да цитираме имена, освен ако нямаме неоспорими доказателства.
