Според проучвания над 70% от по-рисковите сегменти в българското здравеопазване са засегнати от проблема с професионалното прегряване.
Причините - интензификацията на труда и намалените ресурси, които се влагат в определени сектори. Към това се добавят и тежките условия на труд, обясни пред ТВ7 професорът по психиатрия и медицинска психология Дроздстой Стоянов.
Преди дни съдът остави в ареста акушерката, която преби новородено бебе. На този етап няма отговор на въпроса дали тя е имала някакво психическо заболяване, но психолози смятат, че най-вероятно Емилия Ковачева е страдала именно от т.нар. burn out синдром.
"В голяма степен случилото се е показател за състоянието на българското здравеопазване. Тези сериозни проценти на професионално прегряване са огледало за организационните проблеми и неуредици в системата", отбеляза проф. Стоянов.
В същото време стана ясно, че акушерката не си спомняла да е била 4-дневното момиченце.
"Дълбоко травмирана е, след като е разбрала какво е станало. Тази жена изживява истинска криза, буквално е съсипана. Непрекъснато плаче, не може да формира изречение, разкъсва се говорът ѝ. Тя няма спомен да го е направила", каза пред Нова телевизия адвокатът й Владислав Анев.
Детето в момента е в болница „Токуда" с множество наранявания. Лекарите там се борят да минимизират последствията от черепно-мозъчната травма, с която е прието бебето.
Адвокат Анев обаче отхвърли информацията, Емилия Ковачева да е дала пълни самопризнания за случилото се, тъй като, по думите му, акушерката не помни какво е станало. Това му пречи да изгради защитна теза, каза той.
„Каза ми, че няма пълен спомен за това как е протекла нейната нощна смяна. Мога да си го обясня с много тежка преумора. Явно системно е работила повече отколкото е възможно", заяви адвокатът.
Оказва се, че Емилия Ковачева е работила едновременно по трудов и граждански договор.
Адвокат Владислав Анев заяви, че Ковачева е знаела, че има камера в отделението. Той обаче разкритикува разследването.
„Разследването работи само по една версия. Това е форма на манипулация. Има някаква алогичност в цялото нещо. Кадрите показват ударите от 1:30 часа до 3:30 часа през нощта. А хематомът се появява много, много часове по-късно", коментира Анев. „Ако последният удар е нанесен в 3:30 часа и с него е причинено счупване на черепа, този хематом би следвало да излезе до половин час максимум и той да е видим. Логиката показва, че тази версия не издържа".
Според него ако Ковачева е счупила главичката на детето в 3:30 часа, при прегледа в 7:00 часа това е щяло да се види.
„Това дете е било под особен надзор. Правени са му изследвания, кръвопреливане, минават часове. Чак до края на следобедните часове не е забелязан този хематом", заяви адвокатът. Той смята, че следствието трябва да вземе записи от всички камери в болницата, а не само от една. „Липсва установяване какво е правено с това бебе от момента, в който постъпва на работа Емилия до пренасянето му в „Токуда"", каза още адвокатът.
„Катастрофално се стопява броят на акушерите", коментира бившият здравен министър и акушер-гинеколог Стефан Константинов.
„През 1980 година в страната са работили 7897 акушерки, през 2013 година акушерките вече са само 3276. През 1980 година лекарите в тази сфера са били 21 796, а към настоящия момент те са 28 937", съобщи той. Многото болници нямат и достатъчно персонал. В случая с акушерката тя е работила повече от регламентираното. 24 часа на работа за човек на 40 години е убийствено. Кодексът на труда го забранява, каза още той.
„Според проучване 30% от медицинските сестри в България страдат от изключителна висока степен на синдрома на професионалното изпепеляване", подчерта д-р Константинов. „Този синдром е описан още през 40-те години. Оказва се, че продължителността на работа увеличава вероятността такъв синдром да се развие", добави той.
„Голяма част от акушерките са превърнати в писари, които пишат документацията на НЗОК. Аз като лекар, колкото и да съм натоварен, когато се роди едно дете, това ми дава някакъв емоционален заряд, докато много от акушерките дори и това не могат да изпитат. Ниски са им заплатите, условията на работа не винаги са добри, взимат продължителни смени, това хронично ги изтощава", заяви д-р Константинов.
