Призив за протест срещу сеч на гори в Минерални бани, Хасковско, беше отправен чрез Фейсбук. Потребител с име Елена Йорданова е написал, че той ще се проведе днес. Причина за недоволството са публикувани снимки на изсечена гора във формата на квадратчета. Снимките са направени от Живко Матев, който е написал: "ДПС санитарна сеч! Хасковски Минерални бани, цялата долина между Аида и Драгойна е "фризирана" така, че се вижда само от високо".
Под поста му има многобройни негативни коментари. Част от тях шеговити: "Тъй кат гледам това е за топ мистериите на света! Мисля, че това е работа на извънземните" или "Няма проблем, те си рисуват шахматна дъска още малко и фигурите ще се появят". Но има и контракоментари от рода на "Това се нарича постепенно котловинна сеч и е абсолютно законна" и "Кой да им обясни, че това е така и е най-подходящата и най-щадящата сеч за горите".
(Снимка: Живко Матев, Фейсбук)
Потърсен за коментар по темата, шефът на Югоизточното държавно предприятие (ЮИДП) в Сливен инж. Димчо Радев заяви за Actualno.com, че там горите са общински и те нямат отношение.
"Възможно е да имат санитарни сечи, да е имало петна с гористи насаждения, които са изсъхнали вследствие абиотични фактори и да им е разрешено да ги изсекат санитарно. Твърде вероятно е това, но трябва да се провери. Аз ще подам този сигнал в Изпълнителна агенция по горите и в Регионалната дирекция по горите, за да извършат проверка. Дори нашите екипи ще извършат проверка. Но това, което знам лично, е, че в Хасковски минерални бани изцяло собствеността е на общината", допълни инж. Радев.
(Шефът на ЮИДП - Сливен, инж. Димчо Радев)
На въпрос към кмета на община Минерални бани Мюмюн Искендер защо гората изглежда така, той отговори с въпрос: "Вие не знаете ли, че тези гори трябва да се поддържат и да се подновяват?1".
По думите му всичко е правено по лесоустройствен план за 10-годишен период.
(Скрийншот от Google Earth)
"Фирмата, която прави лесоустройствени планове по задание на общини или съответните собственици на гори, е "Агролеспроект". Нито съм го измислил аз, нито сме откраднали гори. Навсякъде така трябва да се прави, за да се поднови тази гора. Тази година даже не мога да дам дърва на хората. Над 10 000 кубика дърва ме задължиха да изчистя - иглолистни и широколистни, включени в този 10-годишен план. Хората правят подписка и се бунтуват, защото намалиха от дървата за огрев на населението. Нямате си на представа каква измъчена година караме тази година", коментира Искендер.
Той потвърди, че горите са общински.
(Кметът на община Минерални Бани, Хасковска област)
"Това успях да направя в този живот - да върна 100 000 декара на общината. Нека да излязат да протестират и такива трябва да има. Ще ги черпя кафе. Тогава цялото население ще излезе да протестира защо няма дърва тази година. По 2-3 кубика успяваме да осигурим за възрастни хора и с малки деца. До Нова година ще изкарат, след това на пътя ще излезем. Асфалтът нали поема топлина, ще легнем всички заедно да се топлим. Кметът сам не може да се разпорежда с гората. Има Държавно горско стопанство, Изпълнителна агенция по горите. По мое усмотрение, без тях, в гората нищо не мога да правя. Така, че и да има протест, няма да е срещу кмета. Кметът прави необходимото", подчерта Искендер.
(Скрийншот от Google Earth)
Зам.-директорът на Общинското горско стопанство "Бряст лес" – Минерални бани, инж. Александър Александров заяви, че това е т. нар. "постепенна котловинна сеч", направена още около 2016-та година.
"Тогава имаше предаване по телевизията. Идваха журналисти. На еколозите не им харесвала този вид сеч, а тя е по европейски изисквания, по лесоустройствен план, който се прави на всяко десетилетие. Извеждат се такива котли, където има поникнали малки дъбчета, за да се освободи място, да могат да растат и да не им пречат старите дъбове. Старите вече са почнали да гният, да съхнат и пречат на младите да растат. Като се направят котлите, те получават достатъчна светлина и започват да растат, един вид безплатно залесяване", каза инж. Александров.
Той уточни, че тя е правена през периода 2014-2016 г. После от София им наредили да я спрат, за да няма недоволство.
(Скрийншот от Google Earth, Калоян Москов)
"Който разбира и не разбира се обажда и мисли, че нещо незаконно се върши. В цяла Европа се прави такава постепенна котловинна сеч, не само при нас, но тук има много екопътеки и като ходят по тях, ги забелязват", добави той.
На въпрос на каква територия е правена такава сеч, Александров отговори, че е доста голяма.
"Водят се главни сечи, защото гората е възрастна - 60-70-80-годишна и има нужда от възобновяване. Ако не се направят тези котли, да се подпомогнат младите дъбчета, ще изсъхне гората. Старите дървета живеят до 80-90-100 години максимум. Започват вътре да гният. И ще изсъхне, ако не се поддържа. Аз съм бил в Държавното горско стопанство в Хасково, залесяването е много скъпо. Прави се механизирана подготовка с трактори, трябват работници, фиданки, които се отглеждат 4-5 години. А това е един вид без пари и е препоръчително от ЕС. Затова са ни определили такъв вид сеч. И то не само на нас, в цяла България я има. В много горски стопанства има такива квадратчета. Когато правиха това предаване, някой се беше пошегувал, че това били баркодове, които да се виждат от извънземните, за да общуваме с тях. На еколозите им е смешно, но гората иначе си отива. Все повече и повече санитарни сечи ще има, ако не се прави възобновяване на гората", коментира още Александров.
По думите му котли се правят на местата, където има поникнали малки дъбчета. Там, където няма, се прави постепенна сеч – разреждат се дърветата, за да може където паднат жълъдите, да има за тях достатъчно светлина, за да поникнат. И след 8-мата година тези котли се разширяват, докато всичко стане подмладено.
(Кадър от гората между Шипка и Бузлуджа, Росица Рикова)
"Ние сме минали само на постепенната част - на разреждане, за да поникнат жълъдчетата. Като не правим котлите, младите дъбчета загиват и ние ги губим. Ако огледате на място, ще видите младите дъбчета. Нас ни проверяват постоянно. Идвали са от Кърджали, от регионалната дирекция, държавни контрольори. Установиха, че навсякъде, където са направени котли, са се възобновили, не е останало голо. Целта, която сме преследвали, е постигната. Те са вече по метър и половина-два метра пораснали. След няколко години няма да личат котлите. Жалко, че не сме минали и останалата част. От следващата година ще имаме право да ги разширяваме, но там, където не сме направили котли, няма какво да разширяваме", каза зам.-шефът на общинското горско стопанство.
Той е категоричен, че това са лесовъдски понятия и хора, които не разбират, сигнализират все едно нещо нередно е извършено.
"Да се обърнат към горските стопанства, към Лесотехническия институт, където има специалисти. Те ще им обяснят, но еколозите започват да притискат и спират тези сечи. И като няма да се правят, няма да има и гора. Така излиза. Ние имахме и много заболели гори. Корояд ги беше нападнал. Почистихме със санитарни сечи короядните, но където има частни, те не ги задействаха. Така частните гори останаха развъдник на корояд и пак минават към общинските и държавните гори", посочи Александров.
Непосредствено преди публикуването на този материал, инж. Радев се обади повторно и обясни следното: "Проверихме по най-бързия начин. Това са котловинни сечи, водени през 2016-17-18-та година. Общински горски територии са. Имало е сигнали. Извършени са няколко проверки от Регионалната дирекция в Кърджали. Всичко е било законно. В Регионалната дирекция пазят всички документи и протоколи от проверките. Това не е държавен горски фонд, но са законни сечи отпреди промяната на наредбата. Така са залагани и така са правени по тогавашната наредба".
Еколози: Отказът от руския газ е опасност за горите в Европа
