Празникът на розата в Казанлък да се включи в нематериалното културно наследство на ЮНЕСКО, предлага генералният директор на организацията Ирина Бокова. Новината дойде от Париж, където Бокова и кметът на Казанлък Галина Стоянова се срещнаха в централата на световната организация.
По думите на Бокова Казанлък е емблематичен с розата и Казанлъшката тракийска гробница и включването на Долината на тракийските царе в списъка на световното културно-историческо наследство в обозримо бъдеще е напълно реално.
Догодина комплексът от тракийски паметници в Долината има шанса да влезе в индикативния списък на ЮНЕСКО. Общината е подготвила необходимите документи и процедурата е в ход.
Кметът на община Казанлък Галина Стоянова отправи официална покана към Ирина Бокова и нейния екип за посещение на Празника на розата тази година.
Цивилизацията на траките е представена в цялата й мощ на изложбата на тракийската култура в Лувъра „Епопея на тракийските царе - Археологически открития в България" /«L'Epopée des rois thraces. Découvertes archéologiques еn Bulgarie»/, която бе открита на 16 април и ще продължи до 20 юли 2015 г. в залите на самостоятелното „крило Ришельо" на музея. В центъра на експозицията е царското погребение на Севт III в "Голяма косматка" край Казанлък. Откритата от Георги Китов бронзова глава на владетеля е уникален образец на антична скулптура - неслучайно тя е аранжирана така, че да се вижда от всички зали. До нея са представени шлемът с името на царя и неговите наколенници, разкошният златен венец, богато инкрустираните със злато меч и ножница, златна чаша, сребърна и бронзова кани, амфори за вино, златните апликации от конска амуниция, нишките от златотъкан килим, изящната пиксида с форма на мида от сребро с позлата, стригила, алабастрони, части от ризница и оръжия.
Части от архитектурната и живописната декорация на гробниците от Стрелча и Мъглиж и фотоси от Казанлъшката гробница допълват представата за разнообразните като форма и украса гробници на одриската аристокрация, за чието създаване са били ангажирани вещи архитекти и художници.
Наред с богатите и представителни гробни комплекси на тракийските знатни аристократи, за пръв път се акцентира и върху градската култура. Представят се два основни градски центъра от земите на Одрисите - градът при Ветрен, известен като емпорион Пистирос, търговски и занаятчийски център, обитаван от траки и гърци, и Севтополис - столицата на Севт ІІІ, пример за възприемането в Тракия на елинистическото градоустройство, архитектура и бит.
