Тленните останки на цар Фердинанд пристигнаха в България и бяха тържествено положени за вечен покой в двореца “Врана”. ОЩЕ: С изключителна тържественост и почести: Погребаха Цар Фердинанд в София (СНИМКИ и ВИДЕО)
Под съпровода на траурен тържествен химн, голяма част от българския обществен, политически и културен елит изпрати Царя в последния му път.
Представители на царската фамилия поднесоха своята почит към монарха, а Симеон Сакскобурггостки и съпругата му Маргарита приемаха уважението на дошлите.
На церемонията присъстваха кметът на София Васил Терзиев и президента на Република България в периода 2012-2017 година, Росен Плевнелиев.
Кой е цар Фердинанд?
Източник: БГНЕС
Фердинанд Максимилиан Карл Леополд Мария Сакскобургготски е княз на България от 7 юли 1887 година до 22 септември 1908 година, когато е обявена Независимостта на България и става цар до абдикирането му на 3 октомври 1918 година.
Той е най-дълго управляващият монарх в Третата българска държава с продължителност на управлението му от 31 години.
Син е на австрийския генерал принц Август фон Сакс-Кобург-Гота и на принцеса Клементина Бурбон-Орлеанска, дъщеря на последния френски крал Луи-Филип.
По време на българската криза български пратеници разговарят във Виена с Фердинанд Сакскобургготски и на 25 юни 1887 г. Третото велико народно събрание го избира за княз на България.
Същия ден принцът подава оставка от австро-унгарската армия и уведомява австрийския външен министър, че приема избора. Фердинанд полага клетва пред Великото народно събрание в Търново на 2 август 1887 г. Франция, Германия и Русия обявяват избора за незаконен.
Високата порта не изразява мнение, а Австро-Унгария и Великобритания заемат двусмислена позиция: изборът е законен, но не може да бъде признат без съгласието на Високата порта, съгласно Берлинския договор.
На 22 януари 1896 година Фердинанд пренебрегва римския папа Лъв XIII и съпругата си княгиня Мария Луиза и сменя вероизповеданието на престолонаследника Борис като издава манифест за православното му кръщение.
Кръщението е извършено на 2 февруари 1896 г. в църквата „Света Неделя“ от българския Екзарх Йосиф I от Цариград и пратеника на руския император граф Александър Голенишчев-Кутузов.
С този акт монархът накарва Великите сили да признаят короната му и изважда България от международната изолация. През следващите 5 дни всички държави, подписали Берлинския договор от 1878 г., признават официално Фердинанд за княз на България.
На 22 септември 1908 г. заедно с провъзгласяването на Независимостта на България в църквата „Свети 40 мъченици“, Фердинанд I е обявен за "цар на българите", с което се възстановява титлата на българските монарси от Първото и Второто царство.
В края на Първата световна война през 1918 година, България претърпява криза и след капитулацията на страната на 30 септември, цар Фердинанд е принуден от обстоятелствата да абдикира. Това се случва на 3 октомври 1918 година, когато неговият син цар Борис III бива коронован.
След абдикацията си, Фердинанд I не е допуснат от братовчед си – австрийския император Карл I – да остане в именията си в Западна Унгария (днес Бургенланд, Австрия) и се отправя към град Кобург в Германия, където живее от 7 октомври 1918 г. до смъртта си.
Счита се, че последната воля на царя е била да бъде погребан някога в "любимата му България".
