Много искам да разкажа за добротата. Да знаете и вие. За една жена. Направила не невъзможното, но направила достатъчно. Сторила простичкото и елементарното. Показала мило отношение. Дама – държавен служител. Единствената, може би, сред милионите. Не омаловажавам останалите любезни, успешни и качествени кадри. Но досега не съм ги срещата. И просто попаднах на нея - Виолина Георгиева от Агенцията по вписванията в Пловдив.
Историята започна от един дъждовен понеделник. В обедните часове получих изненадващо писмо. Оказа се, че Националната агенция за приходите ме кани да отида, за да ми бъде връчен Акт за административно нарушение. Причината - непубликуван Годишен финансов отчет на фирма, нефункционираща от 21 години насам. Даден ми бе два дни срок, в който трябваше да измина дългата бюрократична процедура.
Да поясня - фирмата ми не работи и не съм я закрил, защото преди 2011 година трябваше да дам 300 лева такса, за да я закрия. Тогава ми беше обяснено, че е достатъчно да подавам декларация всяка година за нейното съществуване, за да са ни чисти сметките с НАП.
В първия момент, стресиран от новото писмо, въпреки изрядността ми на данъкоплатец, веднага се отправих към клона на НАП в Община Асеновград. Разбира се, очаквано или не, не получих нормален отговор от служителите там. Те ми обясниха, че мое задължение е да съм запознат с влязлата в сила промяна в закона, която била отразена по медиите още при обявяването ѝ – през 2008 година. Незавизимо, че фирмата не работи от 1995 година. Отпратиха ме към Агенцията по вписванията в Пловдив. „Добре, грешката е моя, че не съм гледала новини тогава“, казах аз и тръгнах.
Пристигайки в пловдивската институция около 15:30 ч. (отбелязвам фактът, че работното време приключва в 17:00 ч.) се обърнах за помощ и пояснение по казуса към първия срещнат служител. Това беше г-жа Виолина Георгиева, която спря работа и ми обърна веднага внимание - колко често ви се случва това в държавна институция? Тотално неориентиран, аз я помолих за помощ. Жената ми обясни в детайли какви трябва да са моите стъпки - къде точно да отида и какво би следвало да се случи. Проверявайки данните ми, тя установи, че фирмата е пререгистрирана през 2011 година - заради онзи, "новият" закон. В продължение на пет години до днес аз внасям декларация в Община Асеновград за нефункционираща дейност на предприятието. Никой досега не е сметнал за необходимо да ме уведоми, че трябва ежегодно да публикувам Годишен финансов отчет, без значение, че той е нулев. Да, грешката е и моя, че имам да се отчитам за фирма, а не съм се информирал. Няма да подчертавам отново факта, че дейността е преустановена през 1995 г. Пропускът ми е, че не съм чул новината за измененията в закона.
Разбира се, Годишният финансов отчет с всичките видове документи се входира ежегодно срещу скромната такса от 40 лева. Разгневих се, но преглътнах и този държавен парадокс – как е възможно за фирма, която няма и лев приход, да се отделя разход в размер на 40 лева всяка година? Не губих повече време. Изпълних стъпка по стъпка всяко действие, което любезната госпожа ми обясни. Процедурата по попълване на документите ми отне повече от час. През това време отправих десетина въпроса, на които ми бе отговорено конректно, точно и най-важното – компетентно. В края на работния ден бях останала единствен в клона на Агенцията по пвисванията в Пловдив. И дописвах. Независимо, че вече бяха минали 10 минути след 17:00 ч., Виолина Георгиева ме изчака търпеливо и откликваше с внимание на всяко мое питане. След попълването и на последния от документите, а те не бяха никак малко на брой, тя бързаше да въведе информацията, та отново всичко да е в моя полза. Опасяваше се да не стане твърде късно. Да не изпусна срока, поставен ми от НАП. Накрая дамата ми разясни останалата част от процедурата и с приятелска усмивка ме изпрати към следващата държавна структура. Благодарих за търпението и поисках да науча името ѝ, за да изкажа пред ръководителите ѝ възхищението си от нейното отношение. Първоначално скромно каза, че няма нужда и това ѝ влиза в задълженията, но после се представи. Помислих си: „България върви напред. Компетентно и търпеливо обслужване, въпреки моето незнание. Така е във всяка цивилизована европейска държава. И не би следвало да се учудвам или впечатлявам от това, а трябва то да е ежедневие. Обнадеждих се.“.
Радостта ми приключи бързо. На следващия ден – в моментът, в който влязох да подпиша получения Акт в сградата на НАП, изведнъж се оказа, че са ми наложени две санкции, а не една, както пишеше в поканата. За протокола отбелязвам: една глоба на мен – Управителят и друга – на фирмата. Как по-точно се налага Акт за административно наказание на неодушевен предмет, никоя от служителките в стаята не успя да обясни. С доста остър тон и след кратък спор ме насочиха да се обърна с този и останалите си въпроси към парламента. Казах, че искам да закрия нефункциониращата вече 21 години фирма. Тогава ме препратиха на втория етаж, без повече обяснения.
За първи път стъпвам в сградата на НАП в Пловдив. Не знам каква е процедурата. Опитвайки се да получа информация към кого да се обърна, отправих въпрос какво трябва да направя и получих укор с думите: „Отидете да се регистрирате, как може такова нещо, да прекъсвате хората, докато работят.“ Така, желанието ми да разкажа историята за Виолина Георгиева стана още по-силно. Защото любезността на чиновниците към гражданите вече е лукс. Защото искам всички да знаят, че все още съществуват съвестни държавни служители, които изпълняват функциите си качествено и в полза на нас – обикновените хора. За съжаление, жени и мъже като Виолина Георгиева са единици сред милионите. Дори почти вече липсват. Но ще завърша писмото си положително – нека не забравяме, че „Отношението води до отношение“.
Текстописец: Атанаска Маркова, от името на друг човек, пожелал анонимност
