С общо 7 медала от последните две Международни олимпиади по география, българските ученици завоюваха за България едно от водещите места в света. На 25 февруари в ректората на СУ "Св. Климент Охридски" на тържествена церемония, организирана от Министерството на образованието и науката, бяха наградени българските носители на медали от последните две Международни олимпиади по география и техните учители.
В условията на рекорден брой участници и изключително голяма конкуренция, българските състезатели успяха да завоюват общо 7 медала (1 златен, 5 сребърни и 1 бронзов) на 17-ата и 18-ата Международни олимпиади по география. Това са половината от всички общо 14 медала, спечелени от страната ни за участията ѝ в това престижно състезание от 2004 година насам.
Представители на МОН, академичната и научната общност, Атлантическия клуб в България и Есри България, спонсор на националния отбор по география, се включиха в тържествената церемония по награждаване, като връчиха престижните отличия на българските олимпийци и техните преподаватели.
Златен олимпийски медал получи Теодор Костов от Математическата гимназия "Д-р Петър Берон", Варна. Петте сребърни медала са завоювани от 4-ма състезатели: Антонио Георгиев от Природо-математическа гимназия "Акад. С. Корольов", Благоевград, Даниел Димитров от варненската математическа гимназия (с две отличия от двете поредни олимпиади), Михаил Паскалев от варненската математическа гимназия и Денис Урумов от столичната Първа немска езикова гимназия. С бронзов медал беше удостоен Атанас Иванов от Националната природо-математическа гимназия "Акад. Л. Чакалов".
Евгения Караджова, управител на Есри България, лично награди един от медалистите и поздрави всички олимпийци, техните учители и родители и сподели, че: "Ако географията е една от най-старите науки, то Географските информационни системи днес са символ на дълбоко и комплексно изследване и анализ, те са еталон за съвременна, иновативна платформа за мултидисциплинарно взаимодействие" и допълни "Изключително радостна и удовлетворена съм, когато виждам резултатите от програмата "ГИС в училище", която стартирахме преди две години. Ние имаме вече повече от 360 училища в цяла България, които работят по тази програма, повече от 1100 учители, около 11 хиляди ученици, които учат с ГИС. ГИС е техният инструментариум, с който могат да откриват тенденции, да анализират връзки, но най-вече да намират решенията на бъдещето – как да създадат устойчива грижа за нашата Земя."
Председателят на Българско географско дружество и ръководител Катедра "Картография и ГИС" в ГГФ доц. Стелиян Димитров заяви, че вече учениците и студентите имат възможност да учат една нова география, различна от тази, която е изучавал самият той в университета. Причината от описателна географията да се превърне в точна наука са именно геопространствените технологии и тяхното много динамично развитие през последните години. "Новата география е високотехнологична, ГИС са едни от трите най-бързо развиващи се технологии, заедно с нано и био технологиите. Всичко това прави географията много вълнуваща като наука, но също и страхотна професия. В последните 10 години, по данни на американското бюро по труда: завършващите география са третите, както те ги наричат most employable, тоест най-способни да си намерят работа, специалисти." – подчерта доц. Димитров.
Деканът на ГГФ проф. Найденов разкри, че от следващата учебна година ще стартира и нова бакалавърска програма, която ще е само на английски език – Climate Change and Management.
