"По следите на забравените" е спортна рубрика на Actualno.com, в която търсим историите и съдбите на спортисти, останали в сянката на времето.
Погледнете добре снимката! Можете ли да кажете кой е човекът на нея? Съмнявам се, че дори и най-заклетите фенове на германския футбол, Бундестима и Байерн Мюнхен могат. И това е напълно нормално. Все пак той се отказа преди близо 20 години. Името му е Себастиан Дайслер. „Златното момче“ на Германия и германския футбол. „Златното момче“, което падна в капана на една от най-опасните съвременни болести – депресията.
Себастиан Дайслер е роден на 5 януари 1980 година в градчето Льорах, Западна Германия. Той започва да тренира футбол в скромния тим на Тюрмринген, когато е едва на шест. Малчуганът бързо се увлича по спорта и демонстрира завидни качества. На 15-годишна възраст е забелязан от скаути на Борусия Мьонхенгладбах и е привлечен в школата на елитния клуб.
Себастиан Дайслер е желан от всички топклубове
Дайслер играе за юношеските и младежките формации на „жребчетата“, преди да дебютира за първия отбор през 1998-ма. През сезон 1998/99 младокът записва 17 мача за Борусия, в които реализира едно попадение. Отборът му обаче завършва на последно място в Бундеслигата и изпада.
След това 26 отбора от цяла Европа искат да привлекат големия талант. Битката за подписа му изненадващо печели Херта Берлин, който тогава плаща 4,5 милиона дойче марки за правата му. Себастиан Дайслер бързо се превръща в основен футболист на тима, въпреки че е едва на 19 години.
Халфът е обявен за „Суперталант“
По това време германският футбол е в сериозен застой, а талантите, които излизат от школите в страната, се броят на пръсти. Дайслер обаче се откроява сред останалите със скорост, поглед върху играта, точни подавания, завършващ удар и т.н, и т.н. Неслучайно е наречен „Суперталантът“. Медиите и феновете очакват именно той да бъде основната движеща сила на местния футбол за излизане от кризата.
Легендата на Германия Франц Бекенбауер споделя, че Себастиан Дайслер е „физически и технически най-добрият футболист в страната“. Националният селекционер на Бундестима по онова време Руди Фьолер пък отива още по-далеч: „Той ще е основен футболист на Германия в следващите поне 10 години“.
Две последователни тежки травми
За беда обаче Дайслер къса кръстни връзки. Тежката контузия дава своето отражение върху тийнейджъра, който няколко месеца е извън терена. Специалистите пък започват да се съмняват дали той ще успее да се завърне на познатото ниво. Офанзивният халф успява да се възстанови напълно от травмата и отново се превръща във водещ футболист на Херта.
Късметът обаче отново му изневерява, когато през октомври 2001-ва къса синовиалната мембрана в дясното си коляно. Контузията го вади от терените до края на сезона. Докато Дайслер се възстановява от поредната тежка травма, се случва още нещо непредвидено. Германският вестник „Билд“ съобщава, че Херта се е договорил с Байерн Мюнхен за трансфера на полузащитника.
От осанна до разпни го
Това вбесява феновете на Херта, които се обръщат срещу доскорошния си любимец. В крайна сметка Дайслер е атакуван от привържениците и не среща никаква подкрепа от ръководството на берлинчани или треньора Дитер Хьонес. Младият футболист дори признава, че именно Хьонес го е инструктирал да не говори за предстоящия трансфер, за да не се стига до напрежение между феновете.
Това се отразява много негативно на халфа, който започва да се съмнява в честността на футболните клубове и на хората, които работят в тях. С няколко думи – губи вяра във футбола. „Вместо Хьонес да ме защити, той просто стоеше и гледаше как бях изгонен от Берлин. Тогава започнах да гледам с друго око на футбола. Това бе повратен момент. Още тогава трябваше да спра“, разказва по-късно Дайслер.
Очакванията в Байерн
Все пак трансферът в Байерн е финализиран и той преминава в най-големия клуб в страната. Именно в Мюнхен Дайслер се сблъсква челно с огромния стрес от очакванията на ръководство, съотборници, фенове. В Байерн младият полузащитник трябва да замени легендата Щефан Ефенберг, който е на края на кариерата си.
За разлика от Ефенберг, който се славеше с непримиримия си характер и темперамент, Дайслер е коренно различен. Той е скромен, тих и няма неугасващата страст към футбола, каквато има Тигъра.
Диагностицират Дайслер с рак
През 2003 година Себастиан Дайслер получава пореден тежък удар – диагностициран е с рак. За негов късмет болестта е в много ранен стадий и той се подлага на лечение. Неприятната вест обаче тласва младия футболист към още по-тежка форма на депресия. Все пак той успява да се пребори с рака и да се завърне на терена през сезон 2004/05, когато трябва да замени Михаел Балак.
Съдбата отново не е благосклонна към Дайслер и той за пореден път получава контузия в коляното. През 2006-та той се завръща на терена, но вече знае, че няма да издържи дълго. На 16 януари 2007-ма Себастиан Дайслер обявява края на своята кариера. На едва 27-годишна възраст. Тогава той обяснява, че вече няма сили да се бори с непрестанните контузии, операции и депресията. Халфът признава, че явно не е създаден за футбол и решава да се оттегли.
Тъжната история на „Златното момче“
Така завършва тъжната история на „Златното момче“ на Германия. Наистина историята е тъжна, но пък и поучителна. Защото благодарение на нея хората разбраха колко опасна може да бъде депресията. Особено при професионалните футболисти.
„Той беше един от най-добрите футболисти, които Германия някога е произвеждала. Затова е и много трудно да разберем какво се случи. За съжаление загубихме тази битка“, казва Ули Хьонес след решението на Дaйслер. „Той дойде в Байерн като много интровертен човек. Никой не можеше да предвиди, че това ще се превърне в психически проблем“, допълва покойния вече Франц Бекенбауер.
В своята автобиография пък Дайслер споделя, че огромното напрежение и натиск, на които е бил подложен в Байерн, са основните фактори за неговата депресия. „Винаги потисках себе си, тъй като мислех, че клубът се нуждае от мен и трябва да се представя на най-високо ниво дори и да не бях на 100 процента. Не можех да продължавам така. Още когато бях на 19-20 години, германците вярваха, че мога да спася футбола в страната. Аз, съвсем сам“.
Депресията може да прекрати кариерата на много футболисти
Затова и историята на Себастиан Дайслер трябва да послужи като предупреждение за футболистите и за неимоверното напрежение, на което те са подложени, докато се опитват да достигнат най-високото стъпало. Защото като махнем таланта, парите, известността – футболистите са просто хора. Хора, които имат емоции, желания, мечти. Хора, които не са имунизирани срещу всякакви болести и психически състояния.
Себастиан Дайслер се превърна в пример за това колко трудно може да бъде за един човек да оправдае неимоверните очаквания, с които е натоварен. В момента той живее във Фрайбург заедно със съпругата си и техния син и се наслаждава на всяка минута, без да иска да си спомня за най-тежките моменти – когато беше професионален футболист.
Автор: Бойко Димитров
ОЩЕ: Откритието на Сър Алекс, което избухна в дебюта си, а след това стана резерва на бивш цесекар
*Очаквайте статии от рубриката "По следите на забравените" всеки петък от 07:00 часа в Actualno Sport
Още интересни истории ще откриете в завладяващите спортни рубрики на Actualno.com!
---------------------------------
За да не пропускате нашите спортни рубрики и останалото спортно съдържание, можете да последвате Facebook страницата "Спортни новини - Actualno.com", да поставите отметка на Actualno.com/sport в браузъра си или да го добавите на началния екран на Вашето мобилно устройство чрез бутона "Add to home screen". За други въпроси - пишете ни във Facebook или на имейл адрес editors@webground.bg
