"Пас към миналото" е спортна рубрика на Actualno.com, в която връщаме лентата назад, за да ви разказваме интересни спортни истории от миналото.
Според много критици и фенове един от най-големите обири в историята на наградите "Оскар" е случаят през 1999 г., когато "Влюбеният Шекспир" изненадващо печели наградата за "Най-добър филм" вместо "Спасяването на редник Райън". Тази победа е считана за шокираща, защото филмът на Стивън Спилбърг беше фаворит заради своята епична история и майсторска режисура.
Как се определя носителя на наградата "Оскар"? За щастие, това е задача на членовете на Академията за филмово изкуство и наука. За нас, обикновените хора, тази безмилостна задача би била наистина нежелано бреме. Все пак как може да се измери изкуството и защо обществото изпитва нужда да номерира всичко в класации? Много въпроси, на които, за щастие, не трябва да отговаряме.
На терена като на големия екран
И все пак футболът не е по-различен. Да, той е състезателен спорт, но за много от обсебените му фанатици той е и форма на изкуство. За съжаление обаче "Златната топка" служи като ежегодно напомняне, че футболната централа избира да се занимава с прозаичната задача да класира най-добрите футболисти.
Защо е прозаична? Като начало, има безкрайно много фактори, които допринасят за изготвянето на това, което в крайна сметка е субективна оценка. Как се оценява един човек в отборен спорт? Справедливо ли е да го съдим единствено въз основа на постиженията на неговия отбор? Ами ако го извадим от контекста на отбора, ще бъде ли логично да изберем победител от клуб, който не е спечелил нищо ценно? Как да постигнем разумен компромис?
Дали Фабио Канаваро бе най-добрият играч в света през 2006 г.? Вероятно не. Но той беше феноменален при триумфа на Италия на Мондиал 2006. Беше безупречен през целия турнир, като представянето му срещу Германия на полуфинала беше едно от най-великите за всички времена, а лидерството му в отбора - легендарно. Той се наслади и на превъзходен сезон в индивидуален план с Ювентус, когато тимът спечели титлата. Въпреки всичко това, можем ли да кажем, че той беше по-добър от, да речем, Франческо Тоти или Андреа Пирло?
Престиж, слава и полемика
Но от друга страна, как изобщо можем да сравняваме играчи на различни позиции? На този етап може да изберем просто играча с най-много отбелязани голове. В крайна сметка головете печелят мачове. О, чакайте. Не се ли решава точно по този начин през повечето години?
Това определено е ключов фактор, но само в определени години, когато определени играчи биват облагодетелствани спрямо техните постижения. А това, разбира се, предизивква известни полемики, както и мисълта, че някои играчи остават ощетени. Списъкът с носителите на "Златната топка" е изпълнена с някои от най-великите играчи, докато такива други така и не биват официално признати.
"Влюбеният Винисиус"
Подобен е и случаят през 2024 година. Соченият за сигурен фаворит в продължение на месеци, Винисиус Жуниор остана на втората позиция за сметка на Родри. Бразилецът изпрати невероятна година, в която показа страхотни неща на терена и несъмнено бе един от най-добрите играчи в света. Точно като "Влюбеният Шекспир" на "Оскарите". И не, че Родри не заслужаваше да спечели наградата, просто историята рядко е давала шанс на някой друг, освен на офанзивните играчи, и решението на France Football дойде неочаквано. И в този ден, за пореден път, светът се раздели на две заради "Златната топка".
О, Вини, Вини. Ограбиха те от така заслужената ти "Златна топка"? Това съвсем не е далеч от истината. Но историята помни много по-брутални случаи от този на Винисиус. Франк Рибери през 2013 година, Уесли Шнайдер през 2010-та и още други от близкото и далечното минало, та дори и Ерлинг Холанд през 2023-та. Но най-големият, от които, стана по възможно най-абсурдния начин.
Най-жестокият обир в историята на "Златната топка"
Годината бе 2020-та. Той вкара 55 гола в 47 мача във всички турнири. Изведе отбора си до 6 трофея - титлата, купата на страната, Шампионска лига, Суперкупата на страната, клубното световно първенство и Суперкупата на УЕФА. Нямаше по-добър от него в индивидулен и отборен план. Нямаше и спор кой заслужава да спечели най-престижната награда. Всички виждаха "Златната топка" в колекцията на Роберт Левандовски.
Но пандемията Covid-19 накара France Football да отмени церемонията през 2020 г. - единственият път от създаването на наградата през 1954 г., когато тя не е връчвана на играч. Последваха призиви Левандовски да получи наградата със задна дата, но забележителните му постижения останаха невъзнаградени.
Но това не спря Левандовски. Напротив - полякът продължи да блести и през следващия сезон, и отново беше фаворит №1 за наградата през 2021 година. Да, но неговото име просто не беше Лионел Меси и той остана в сянката на аржентинската звезда. Интересното е, че дори самият Меси смяташе, че Левандовски е заслужавал да спечели. Цялата тази ситуация остана пренебрегната, а причините за това бяха три: първо заради Меси, второ – Левандовски бе играч на Байерн Мюнхен, и най-важното - не се вдигна толкова шум, колкото при Винисиус – та Реал Мадрид бойкотираха церемонията.
И колкото и други случаи да помни историята, "Златната топка на влюбения Левандовски" със сигурност ще остане най-големият обир в историята на най-престижната награда.
Автор: Дария Александрова
ОЩЕ ОТ РУБРИКАТА "ПАС КЪМ МИНАЛОТО": Подвигът на сливенските войводи, които обезвредиха Стоичков, Костадинов и ЦСКА
*Очаквайте статии от рубриката "Пас към миналото" всеки понеделник от 07:00 часа в Actualno Sport
Още интересни истории ще откриете в завладяващите спортни рубрики на Actualno.com!
---------------------------------
За да не пропускате нашите спортни рубрики и останалото спортно съдържание, можете да последвате Facebook страницата "Спортни новини - Actualno.com", да поставите отметка на Actualno.com/sport в браузъра си или да го добавите на началния екран на Вашето мобилно устройство чрез бутона "Add to home screen". За други въпроси - пишете ни във Facebook или на имейл адрес editors@webground.bg
