Лионел Меси има страхотен контрол над топката. Има прекрасно първо докосване. Краката му са бързи и той може да развие скорост, докато мигнете. Но тайната на най-обаятелния спортист в днешно време е друга. Меси стана ясновидец на терена. Това се видя най-добре от представянето на капитана на Аржентина в 1/4-финала с Белгия. Имаше моменти, в които той бе атакуван от Маруан Фелайни, а топката стоеше неподвижно между тях. Белгиецът изглеждаше несигурен, колеблив. Все едно не му се искаше да се опита да открадне топката от Меси. И за това си имаше причина. Защото, когато и да тръгнеше, топката изчезваше. Меси все едно знаеше какво ще направи Фелайни, преди белгиецът сам да го разбере. Меси не реагираше на опитите на Фелайни, а по-скоро ги предвиждаше. Той галеше топката покрай шпагатите на белгиеца, танцуваше около краката му, а това продължи цели 90 минути и докара халфа на Манчестър Юн до лудост.
Същото се случваше и когато Меси тръгваше с топката. Хората говорят за контрола му, за начина, по който топката се лепва на крака му. Но най-важното му качество, когато тръгне на скорост, са тези малки, почти неуловими движения с топката покрай краката на съперниците. Той просто предусеща какво ще направят защитниците, преди те самите да са се усетили.
В мача си през 1966 срещу Кливланд Уилямс Мохамед Али изнесе същия урок по ясновидство. Срещу Али бяха хвърлени 100 удара, но само три стигнаха до него. Още преди Уилямс - чудесен боксьор, със сила и в двете ръце - да отправи прав удар или кроше, Али вече се движеше, дърпаше се или правеше отклони, все едно на забавен каданс. Беше толкова протяжно, почти мързеливо. Уилямс се разминаваше на сантиметри толкова често, че все едно целият мач е направен с предварителна хореография.
Имаше един момент в мача с Белгия, в който Меси беше обграден. Около него бяха трима белгийци, всеки искаше да му вземе топката, всеки беше сигурен, че Меси няма да мине покрай него. И тримата се опитаха да му направят шпагат, но краката на всеки ритнаха въздуха. Топката беше изцяло под негова власт, всяко движение - малко и прецизно, а обувките им минаха на милиметри от топката. Меси просто знаеше какво мислят, той можеше да прочете намеренията им. Това беше футбол като ясновидство.
Психолозите говорят за парадокса на времето. Това е наблюдението, че най-великите изглежда играят на различно темпо от всички останали. В пика си Роджър Федерер превърна тениса от един от най-бързите спортове в нещо като балет. В последните рундове на мачовете си срещу бияча Марвин Хаглър, Шугър Рей Леонард все едно се боксираше на половин скорост.
Парадоксът е изследван от учените и няма нищо мистично в него. Това просто е много сложно усещане за събитията.
Великите спортисти са способни да "четат" ума на опонентите си да извлекат информация от различни сигнали като стойката и езика на тялото. А когато знаеш какво ще направи опонента, преди той да го е направил, тогава разполагаш с цялото време на света.
Меси се радва точно на това на този мондиал. Той взима топката и буквално спира. Стои на едно място, все едно мангуста среща змия, предизвиква опонентите си да се опитат да хапят. Това са смайващи моменти, защото те показват, че действията не зависят от краката, а от главата. Топката е неподвижна, играчите са неподвижни. Очите на Меси са вперени в опонента, сканират го, вадят поуки, които никой във футбола не може да си извади. А атаката на противника отива във въздуха, в празното пространство, където допреди секунда е била топката. Това е красиво.
Има хора, които твърдят, че Меси трябва да спечели световната титла или да доминира на световно, преди да бъде обявен като един от най-великите футболисти в историята. Но тези спорове са безплодни просто защото радостта да гледаш как той, на върха на силите си, преначертава играта, която играе, е прекалено голяма. Когато е на топ ниво, за мен Меси е най-хипнотизиращият спортист на тази планета
Нито един футболист в историята не играе по начина, по който той го прави.
Аржентина далеч не е отбор, който разчита само на него. Те имат още много силни играчи. Игуаин вкара на Белгия, Ди Мария игра прекрасно, но за съжаление се контузи. Гарай е отличен в защита.
Но дребничкият №10 доставя магията в този отбор. Той прави специалните моменти - дрибъла, удара или паса, който отключва защитата на противника. Той може да забави играта или да я забърза. Той всява страх у съперниците, заради което срещу него се струпват по няколко играчи и оставят празни места за съотборниците му. Само заради тази му способност той струва колкото двама на терена.
Меси бе избиран за играч на мача в повечето срещи на Аржентина на световното досега – 4 пъти. Има 4 гола. Но тази статистика не показва чистото удоволствие, което той донесе на феновете в последните седмици. Той е почти магьосник с топката в крака, човек, който не се подчинява на логиката в почти всяко свое движение. Но над всичко той показва мощта на предчувствието си. Той е ясновидецът във футбола.
Матю Сайед, "Таймс"
