"По следите на забравените" е спортна рубрика на Actualno.com, в която търсим историите и съдбите на спортисти, останали в сянката на времето.
В модерния футбол все по-рядко феновете стават свидетели на големи изненади. Причината е, че заради огромните пари от телевизионни права, наградни фондове от турнири и маркетингови стратегии за завземане на нови пазари грандовете вече са на светлинни години от по-малките клубове. А тенденцията е тази разлика да се увеличава още повече. Да, понякога се случва привържениците да си припомнят романтиката във футбола, както стана с шампионската титла на Лестър през 2016-та или както Леверкузен прекъсна хегемонията на Байерн през миналия сезон. Но тези случаи са изключително редки – инцидентни.
Не точно така стояха нещата преди трийсетина години. Тогава също имаше много пари във футбола, но разликата между клубовете не бе толкова голяма, както сега. Тогава имаше отбори, които постигаха успехи и с малки бюджети. Те обаче трябваше да разчитат на други средства, за да се докопат до трофей. Някои позволени, а други – не. Но в крайна сметка целта за всички бе една – победата.
Уимбълдън и изкачването му до елита
През далечната 1889 година група ученици от „Олд Сентрал Скуул“ в югоизточен Лондон решават да създадат свой футболен клуб. Те го кръщават Уимбълдън – на местността, в която се намира школото. Дълги години след създаването си тимът се подвизава в аматьорските дивизии. Все пак през сезон 1977/78 Уимбълдън влиза при професионалистите.
В първите си години в професионалния футбол „доновете“ се представят на приливи и отливи и лъкатушат между четвърта и трета дивизия. През сезон 1982/83 представянето на отбора се преобръща на 180 градуса. Уимбълдън става шампион на четвърта дивизия и се изкачва в по-горното ниво на футбола в Англия.
Следва много силна кампания, в която тимът печели промоция за втора дивизия. В първия си сезон във второто ниво на футбола на Острова Уимбълдън завършва на 12-та позиция, но на следващия достига до голямата си цел – изкачване в елита. В крайна сметка на тима са му необходими само четири години, за да извърви пътя от четвърта до първа дивизия, и общо девет, откакто е част от професионалния футбол в Англия.
„Доновете“ всяват страх у съперниците
Докато трае изкачването на Уимбълдън до Първа дивизия, тимът си създава име на много корав и агресивен отбор, който всява страх у съперниците. Причината е, че в състава си „доновете“ имат играчи от ранга на Вини Джоунс, Денис Уайз, Дейв Безант, Джон Фашнау и Лори Санчес.
Освен талантливи футболисти, те са и откровени „терористи“ на терена, които няма да се посвенят да играят мръсно, да влизат в единоборства на ръба на позволеното, както и да провокират противника. Въпреки тежките характери на играчите, в съблекалнята на Уимбълдън винаги е весело, тъй като те не спират да си правят шеги един с друг и дори с мениджърите. А майтапите невинаги са безобидни.
Шегите в съблекалнята не са никак безобидни
„Ако дойдеше някой нов в отбора, го подхващахме още от първия ден – събличахме го и го хвърляхме в реката, която бе ледено студена. След това мажехме колата му с вазелин, после с пепел от цигари, палехме му дрехите, нарязвахме нещата му. Това беше нашият начин да му кажем: „Добре дошъл“. Години по-късно разбрах, че може би не сме били прави да се отнасяме така с хората, но това беше нашият стил“.
„Преди един мач бяхме в тунела на стадиона и видяхме страх в очите на съперника още преди да сме излезли на терена. Затова реших да ги провокирам като разбия с глава една врата. Тогава знаех, че това е евтина врата – все едно е от картон. Направих го, а след това победихме".
"Следващата седмица се случи същото, но този път нямах представа, че домакинът е сменил вратата с дъбова. Ударих я с глава, а след това се строполих на земята. Трябваше да играя цял мач с огромна цицина на челото. Шегите идваха от всички – от домакина и отговорника за екипите до играчите и мениджърите. Все едно бяхме в армията. Беше много забавно“, спомня си бившият капитан на тима Вини Джоунс.
Уимбълдън печели ФА Къп
Именно благодарение на подобни истории Уимбълдън си създава репутацията на един от най-опасните отбори в Англия. Специалистите на Острова обаче често критикуват тима за непрофесионалното поведение на играчите и липсата на дисциплина на терена, както и за простоватия стил на игра, който коренно се различава от този на останалите отбори в елита. Именно този физически, агресивен стил обаче извежда „доновете“ до най-големия успех в историята им – спечелването на ФА Къп.
През сезон 1987/88 Уимбълдън достига до финала на ФА Къп, където среща шампиона Ливърпул. Пред 37 хиляди свои фенове на „Уембли“ Вини Джоунс и компания побеждават мърсисайдци с минималното 1:0 с попадение на Лори Санчес. Вратарят Дейв Безант пък се превръща в герой, след като хваща дузпа на Джон Олдридж.
Раждането на „Лудата банда“
След последния съдийски сигнал коментаторът на BBC Джон Мортън произнася прословутата си реплика: „Лудата банда победи културния клуб“, като по този начин става кръстник на скромния тим и неговите футболисти. Всъщност „Лудата банда“ са група британски комици от 30-те години. Впоследствие президентът на Уимбълдън Сам Хамам припознава прякора и го използва за комерсиални цели, като надпис „Лудата банда“ се появява на екипите на отбора през 1990-та.
След знаменития си успех срещу Ливърпул обаче „доновете“ така и не успяват да играят в Европа, тъй като тогава английските клубове са изхвърлени от евротурнирите заради ужасяващия инцидент на стадион „Хейзъл“ няколко години по-рано, при който загиват 39 привърженици, а над 600 са ранени. В следващите сезони Уимбълдън се утвърждава като един от елитните тимове в Англия и често завършва в горната половина на таблицата. Именно те са един от отборите-основатели на днешната Висша лига.
Къде са те сега?
Уимбълдън обаче така и не успява да постигне повече успехи. В крайна сметка тимът може да се похвали с две шести места в елита, както и три полуфинала – два за Купата на Лигата и един за ФА Къп. През 2000 година, след 14 сезона в най-високото ниво на футбола в Англия, „доновете“ изпадат. Двадесет и четири месеца по-късно отборът се мести в Милтън Кейнс и се прекръства на МК Донс. Феновете са бесни от това решение и основават свой клуб – АФК Уимбълдън. В момента и двата отбора се подвизават в Лига 2, което е четвъртата дивизия в Англия.
След края на кариерите си пък голяма част от членовете на „Лудата банда“ остават във футбола. Денис Уайз се пробва за кратко като треньор, а след това е директор в Нюкасъл и италианския Комо. Дейв Безант гради кариера като треньор на вратарите в Бристъл Роувърс и Рединг. Лори Санчес също се пробва в треньорското поприще и стига дори до национален селекционер на Северна Ирландия като води тима три години – между 2004-та и 2007-ма. А Вини Джоунс? Всички знаем как се разви кариерата му. Бившият халф, който се слави с буйния си нрав, се ориентира към киното и стана световна звезда.
Така завършва историята на Уимбълдън. Историята на „Лудата банда“, която скандализира Англия и света с изцепките си на и извън терена. Каквото и да си говорим обаче, „доновете“ завинаги ще останат в сърцата на феновете. С добро или лошо, те са там. Защото показаха как един скромен тим, с малък бюджет и средно качество футболисти може да успее да се бори с големите. Да, с мръсна и на моменти груба игра, но само с една мисъл – победата.
Автор: Бойко Димитров
ОЩЕ от „По следите на забравените“: От шампион на Висшата лига до затворник педофил: Крахът на един обещаващ талант
*Очаквайте статии от рубриката "По следите на забравените" всеки петък от 07:00 часа в Actualno Sport
Още интересни истории ще откриете в завладяващите спортни рубрики на Actualno.com!
---------------------------------
За да не пропускате нашите спортни рубрики и останалото спортно съдържание, можете да последвате Facebook страницата "Спортни новини - Actualno.com", да поставите отметка на Actualno.com/sport в браузъра си или да го добавите на началния екран на Вашето мобилно устройство чрез бутона "Add to home screen". За други въпроси - пишете ни във Facebook или на имейл адрес editors@webground.bg
