"По следите на забравените" е спортна рубрика на Actualno.com, в която търсим историите и съдбите на спортисти, останали в сянката на времето.
Спортът е социален феномен, който има способността да обединява хората дори и в най-трудните времена. Неслучайно спортистите са едни от най-обичаните личности, както в своята собствена държава, така и по света. Поради тази причина някои от тях решават да се захванат с работа в полза на обществото след края на кариерата си. Обикновено спортистите намират пристан в политиката. Тази сфера, в която е необходимо да имаш голямо публично одобрение, за да можеш да пробиеш.
Политиката обаче е мръсна игра и не е за всеки. Много често спортисти, които са се захванали с политика, после съжаляват, тъй като просто са били използвани. Но има и такива, които го правят с идеята да променят нещо в своята родина. Това обаче не всеки път се увенчава с успех. Такъв е и случаят с кавалера на „Златната топка“, който опита да поведе страната си към демокрацията.
Кариерата на Джордж Уеа
Джордж Уеа е роден на 1 октомври 1966 в Клара Таун, гето в столицата на Либерия – Монровия. Бъдещата звезда е едно от общо 13-те деца на Уилям и Ана Куайе Уеа. Още когато е малък, родителите му се развеждат и той е отгледан от баба си. Джордж израства в бедност и от най-ранна детска възраст мечтае за по-добър живот.
Уеа стартира футболната си кариера в местния Бонг Рейндж Юнайтед. След това преминава през още няколко африкански клуба, преди да е забелязан от скаути на френския Монако. През 1988-ма, когато е на 22 години, нападателят е привлечен в тима от Княжеството. Благодарение на страхотните си качества и голов нюх кариерата му рязко тръгва нагоре.
През 1995-та Уеа печели „Златната топка“
Следват три години в Пари Сен Жермен, а през 1995-та прави мечтания трансфер – преминава в редиците на италианския гранд Милан, където бързо се превръща в основен футболист. В края на годината Джордж Уеа печели най-голямото отличие в кариерата си. Нападателят става носител на най-престижната индивидуална награда в света на футбола - „Златната топка“.
Кариерата му преминава през Челси, Манчестър Сити, Олимпик Марсилия и Ал Джазира, преди да „окачи обувките на пирона“ през 2003-та, когато вече е на 37-годишна възраст. Той се оттегля с редица отличия, между които шампион на Франция и трикратен носител на Купата на страната, двукратен шампион на Италия с Милан и носител на ФА Къп. Индивидуалните му награди също са доста на брой. Той е двукратен победител в класацията „Футболист №1 на Африка“, както и един от 100-те най-добри играчи в историята според ФИФА.
Джордж Уеа винаги е помагал на сънародниците си
Благодарение на футбола Джордж Уеа постига детската си мечта. Той има достатъчно пари да си позволи каквото си поиска и да живее живота, за който е бленувал като малък. Нападателят обаче не е доволен от факта, че милиони негови сънародници в Либерия продължават да живеят в нищета.
Още докато е действащ футболист Уеа подхваща редица благотворителни инициативи, които да подобрят живота в родината му, която години наред е разкъсвана от граждански войни. ООН го обявява за "Посланик на добра воля" заради неговите благотворителни акции, като същото прави и друга световна организация – УНИЦЕФ.
Бившият нападател два пъти губи на изборите
През 2005 година Джордж Уеа решава, че е време да действа по-мащабно и обявява, че ще се кандидатира за президент на Либерия. Това ще са и първите демократични избори в страната, която дълги години е управлявана от различни диктатори. Решението му е прието скептично от доста от хората в Либерия, тъй като според тях той няма необходимия образователен ценз, за да управлява държавата. Уеа се кандидатира за поста, но губи на балотажа от Елън Джонсън Сирлиф, която става първата жена президент в Африка.
Той обаче е твърд в намеренията си и остава в политиката. Кандидатира се за президент за втори път по време на изборите през 2011-та, когато отново е победен от възпитаничката на „Харвард“ Сирлиф. Все пак през 2015-та Джордж Уеа става част от Сената в Либерия с надеждата, че така може да помага на своя народ.
Джордж Уеа най-накрая сяда в президентското кресло
През 2017-та най-накрая идва моментът на Джордж Уеа. Той се кандидатира за трети път за президентските избори и този път печели след балотаж срещу вицепрезидента на Сирлиф – Джоузеф Боакай. В началото на 2018 година бившият нападател поема управлението на родината си.
Да си президент обаче се оказва доста по-трудно, отколкото той си го е представял. По време на управлението му Либерия се сблъсква с редица проблеми. През 2019 година инфлацията в страната скача до 30 процента, а хората излизат на улицата и искат оставката на президента, но Джордж Уеа успява да запази поста си.
Легендарният нападател завинаги ще остане в историята на Либерия
При Уеа икономиката на Либерия бележи ръст с близо 5 процента, но същевременно страната е разкъсвана от други проблеми – корупция, липса на законодателни промени, както и ръст на безработицата. За всичко това е обвинен бившият нападател. Хората бързо забравят какво прави кавалерът на „Златната топка“ за здравеопазването, образованието и социалните политики в страната. В крайна сметка той губи президентските избори през 2023 година и през 2024-та е сменен от Джоузеф Боакай.
Добър или лош Джордж Уеа обаче ще остане завинаги в историята на световния футбол и Либерия. Нападателят ще бъде запомнен като човекът, който опита да поведе страната си към демокрация и по-добър живот. Животът, който той е виждал в своите мечти.
Автор: Бойко Димитров
*Очаквайте статии от рубриката "По следите на забравените" всеки петък от 07:00 часа в Actualno Sport
Още интересни истории ще откриете в завладяващите спортни рубрики на Actualno.com!
---------------------------------
За да не пропускате нашите спортни рубрики и останалото спортно съдържание, можете да последвате Facebook страницата "Спортни новини - Actualno.com", да поставите отметка на Actualno.com/sport в браузъра си или да го добавите на началния екран на Вашето мобилно устройство чрез бутона "Add to home screen". За други въпроси - пишете ни във Facebook или на имейл адрес editors@webground.bg
