В деня след финала на световното през 1950 година, загубен от Бразилия с 1:2 от Уругвай, писателят Жозе Линс до Рего пише: "Видях хората да напускат "Маракана" с клюмнали глави, сълзите се стичаха от очите им, бяха безмълвни, все едно се връщаха от погребението на баща си. Видях победена нация - даже повече - нация без надежда... В главата ми се наби мисълта, че ние наистина сме хора без късмет... Винаги ни гони лош късмет, подлостта и безчестието на съдбата". Онзи финал от 1950-а се помни като национална трагедия, може би най-голямата в съвременната история на Бразилия.
В чисто спортен аспект загубата с 1:7 от Германия беше още по-голямо унижение, това беше най-голямото поражение в историята на селесао. Гледах мача в бар в Рио де Жанейро, само на една пресечка от фен зоната на плажа Копакабана. Веднага след първия съдийски сигнал започна да вали. До края на първото полувреме десетки хиляди бразилци вече си отиваха към домовете си. Бяха мокри и в депресия. Ходеха тихо, бяха тъжни, но никой не плачеше.
Причината онзи финал от 1950 г. да травматизира така нацията е, че загубата е била неочаквана. Бразилия е играла прекрасно тогава, а всички са очаквали победата срещу по-малкия съсед. Тази победата щеше да донесе първата световна титла на Бразилия и щеше да е доказателство за връзката между футбола и националната идентичност, която е започнала още от 30-те години.
Загубата от 2014 г. е различна. Бразилците знаеха, че не са фаворити преди мача. И макар че резултатът надмина най-лошите им кошмари, загубата не е изненада за никого. Това беше предизвестена смърт. Когато говорих с бразилци на Копакабана, те ми казаха, че са тъжни не заради тази загуба, а защото от години Бразилия не играе като Бразилия.
- Магията е изчезнала - каза един фен. А мачът срещу Германия разкри на целия свят това, което бразилците отдавна знаеха.
Заради здравата връзка между футбола и националната идентичност, загубите на световното се приемат по-тежко в Бразилия, отколкото в която и да е държава по света.
Всички бразилци се идентифицират с футбола. Загубата е огромен удар по националното самочувствие.
- Имахме нужда от нещо, в което да вярваме. Нещо, което да ни дава сила - обяснява друг фен.
Но след като скръбта свърши, се съмнявам, че загубата от 2014-а ще остави толкова дълбоки емоционални белези като онази от преди 64 години. Бразилия се е променила много в сравнение с 1950 г., когато спечелването на световното по футбол е бил най-големият шанс на страната за международен успех. Бразилия остава най-успешната страна на световни първенства, като има цели 5 титли. Сега тя има и спортни звезди и в други спортове - моторните състезания, тениса, волейбола. Освен това тя е геополитическа сила, седмата най-голяма икономика в света, член на групата страни с развиваща се икономика заедно с Русия, Индия и Китай.
В последното десетилетие десетки милиони бразилци се измъкнаха от бедността, промениха социалния облик на страната. Много хора осъзнават, че подобренията в качеството на живот са по-важни победи, отколкото тези на световното първенство и евентуалната шеста световна титла.
Последния път, когато Бразилия игра финал на световно през 2002-а, написах, че се надявам селесао да падне на финала, защото само травматизираща загуба може да доведе до промяна на начина на управление на футбола в страната. Бразилската футболна конфедерация е разкъсвана от корупционни скандали и сама вреди на спорта, след като няма система за футбола при младите.
Тя трябва да поеме вина за упадъка на бразилския футбол в последните 10 години. Младите футболисти не получават никаква социална или техническа подкрепа, тренирани са от треньори без дипломи, а основният интерес на скаутите е да ги продадат в чужбина.
Сега националният отбор записа най-срамната си загуба в историята и със сигурност ще има промени в конфедерацията. Но трудно ще се стигне до желаната промяна.
Едно от последствията от тази загуба е, че президентът Дилма Русеф няма да се опитва да извлече политическа полза от евентуална световна титла на Бразилия. Най-вероятно все пак тя ще спечели изборите догодина. Но по време на световното кампанията се вихри с пълна сила.
Дали ще има други политически последици? Преди година близо 2 млн. бразилци протестираха по улиците срещу това, че правителството похарчи публични пари за стадиони, вместо да ги даде за училища и болници.
Настроението тук е, че нови протести в такъв размер едва ли ще има - парите вече са похарчени, а все пак организацията на първенството бе добра.
Но това, което ме кара да мисля, че бразилците бързо ще продължат напред след тази загуба - поне емоционално - бе хуморът след мача. Само два дни след мача вестниците бяха пълни с шеги с резултата и най-забавните картинки от социалните мрежи.
Когато Германия вкара шестия гол, тълпата на Копакабана започна да се смее. А при седмия гол те започнаха да викат, все едно празнуват. Това никога нямаше да се случи през 1950 г.
Алекс Белос
„Индипендънт”
