На предишните две световни първенства Бразилия се провали с гръм и трясък и си замина още след 1/4-финалите. В навечерието на Мондиал 2014 обаче селесао отново е в ролята на фаворит №1 на специалистите и букмейкърите за титлата. И всичко това благодарение на хитростта на селекционера Луис Фелипе Сколари (65 г.) и щаба му от стари кучета. Хитрост, благодарение на която само в рамките на 16 месеца Фелипао (б.р., Големият Фелипе) обедини един напълно разединен отбор и го накара да си повярва. Подобно на периода преди Мондиал 2002, когато той отново беше начело на Бразилия и в крайна сметка селесао триумфира с учудваща лекота на шампионата в Япония и Южна Корея. И спечели петата си и засега последна световна титла. А сега, 12 г. по-късно, пак начело с Фелипао, селесао ще гони шеста световна титла. Титла, която съвсем не е мираж заради поредицата му на пръв поглед тайни, но съвсем правилни ходове, откакто наследи разбитата команда на Мано Менезес в началото на 2013 г. Ето ги най-важните от тях...
Бързо си спечели уважение
Освен Фелипао, в щаба на Бразилия в началото на миналата година се върнаха още техническият координатор Карлос Алберто Парейра и треньорът по физическа подготовка Пауло Пайщао. Стари кучета, спечелили редица трофеи в живота си. Тази промяна в ръководството на селесао веднага даде резултат, защото футболистите изведнъж започнаха да уважават много повече отпреди треньорския щаб.
Веднага нареди отбора
Бившият учител по физическо Сколари дебютира повторно начело на Бразилия на 6 февруари 2013 г. със загуба с 0:1 срещу Англия на „Уембли”. И още след края на онзи мач отсече: „Не можем да играем с двама толкова леки опорни халфове”! Дотогава предшественикът му Мано Менезес твърдо залагаше на двойката Паулиньо (Тотнъм) и Рамирес (Челси), а след това пред защитата бе поставено куче пазач – здравенякът Луис Густаво (Волфбург), който се превърна в неизменен титуляр. От там нататък по време на Купата на конфедерациите бе избистрена и наложена схемата 4-2-3-1. Идея, която не проработи нито на Копа Америка 2011, нито на олимпиадата в Лондон година по-късно. Като единствената допълнителна модификация на това 4-2-3-1 беше, че понякога вместо на класически централен нападател се разчиташе на фалшив №9.
Спря да върти вратарите
Вторият период „Фелипао” в селесао винаги започва с Жулио Сезар (34 г., Торонто) на вратата. Независимо дали вратарят играе достатъчно на клубно ниво, или е само публика, както се получи с него през есента в Куинс Парк Рейнджърс. Преди това на вратата текучеството беше огромно, за 2 и половина години под ръководството на Мано на вратата, освен Сезар се редуваха без особен успех Виктор (Атлетико Минейро), Жеферсон (Ботафого) и Диего Алвес (Валенсия). Като в сметките не включваме олимпиадата, където вратарите бяха други!
Зарежда с увереност питомците си
Това, което направи Фелипао със Жулио Сезар, на практика бе направено с всички титуляри, а и не само с тях. Селекционерът разчита почти винаги на една и съща единайсеторка, а няма как да не направи впечатление, че и резервите почти винаги са едни и същи: Жеферсон, Данте, Ернандес, Рамирес, Бернард, Жо. Все играчи, които се познават отлично и знаят, че за главите им няма да бъде обявена награда, ако случайно сбъркат някъде.
Не направи никакви компромиси
Кака не се раздавал достатъчно? Вън от отбора! Роналдиньо закъснял за сбора? Вън! Има ли сега скандирания в полза на отсвирения Лукас Моура (Пари СЖ)? Няма никакво значение дали има! Защото треньорският щаб не се поддава на никакъв натиск отвън даже и по отношение на някои непопулярни решения, които в крайна сметка се приемат от всички. Затова и никой не започна да плаче след обявяването на окончателните 23-ма футболисти за мондиала.
Доказа се в големите мачове
След като дебютира повторно срещу Англия, Сколари нареди една редица качествени контроли срещу Италия, Русия, Чили, пак Англия и Франция. Между тях се разходи и до Боливия, където нещата пак бяха в ред. После дойде редът на Португалия, а след това и на Уругвай и Испания на Купата на конфедерациите. Да, победите може и да се позабавиха малко в началото, но постепенно Бразилия си заслужи отново уважението на съперниците и даде ясен сигнал, че това е верният път!
Запуши устата на звездите
Откакто командва Сколари, Неймар не говори. Или ако трябва да сме максимално коректни, говори много по-малко отпреди. Последната контрола преди обявяването на отбора за световното – победата с 5:0 над ЮАР, беше отличен пример. Там нападателят на Барселона заби хеттрика, а след това даже не си отвори устата. Не говори на пресконференции, а журналистите в прес зоната просто ги подмина. В същото време Фелипао се скъсва да хвали основния си играч и го защитава даже в най-деликатните ситуации. А някак между другото успя да се спазари с агентите на звездата рекламните му ангажименти да бъдат сведени до минимум в решаващите моменти като този сега. Резултатът е повече от показателен – в общо 20 мача Неймар вкара едни 13 гола.
Той е големият шеф, командва всичко
Към момента Сколари не е просто селекционер на Бразилия, той си е направо шеф на федерацията. Той избира хотелите, той определя менютата, той решава кой да даде интервю. Спечелил си е независимост, каквато никой от предшествениците му не можа да си спечели. Спечелил я е заради славата на селекционера световен шампион от 2002 г. И единствените, с които се консултира, са Флавио Мутроза, който му е верен оръженосец вече 30 г., и Карлос Алберто Парейра.
Патриот е и печели феновете
Фелипао винаги говори разпалено и го избива на патриотизъм, а това много се харесва на тези, които ходят по стадионите. Под неговото ръководство в тези последни 16 месеца Бразилия бе освиркана един-единствен път – срещу Чили. А предшествениците му отнасяха обиди и освирквания след всеки мач. Както му се случваше и на него преди Мондиал 2002! Сега обаче положението е друго, оптимизмът е голям, а на мода са друг тип лафове. От типа на: „С едната ръка вече докосваме купата”, както обясни наскоро пред журналисти Карлос Алберто Парейра.
Късметът винаги е с Фелипао
Сколари може и да не си го признава в прав текст, но късметът винаги е част от играта. Ето няколко прости примера – пропусната дузпа от Форлан на 1/2-финалите за Купата на конфедерациите срещу Уругвай; топката, която Давид Луис спаси на голлинията на финала с Испания; контузиите, които никога не се получават в решаващи моменти. Даже и сега, в навечерието на световното, все едно има някаква конспирация в негова полза!
Алешандре Лозети, Мартин Фернандес
