Близо 900 000 български граждани загубиха покупателна способност през миналата 2021 година заради слабия ръст на ниските доходи и високата инфлация, като подобна динамика се наблюдава за първи път от 11 години насам. Това стана ясно по време на онлайн дискусионен форум „Достойна минимална работна заплата за ограничаване на евтиния труд", организиран от работническата организация КНСБ.
Хората, които работят на минимална или близка до минималната заплата в България възлизат на над 870 000 души. Заради слабия растеж на ниските възнаграждения у нас и ускорената инфлация, която достигна 7.3% на годишна база през ноември, за първи път от десетилетие работещите с ниски доходи загубиха около 1% от покупателната си способност, посочи президентът на КНСБ Пламен Димитров, добавяйки, че според организацията официалната инфлация към декември ще нарасне до около 8%.
Повишението на средите доходи в България е около два пъти по-високо от ръста на минималните възнаграждение в страната, стана ясно по време на форума. В същото време поскъпването на жизненоважни стоки и услуги записва внушителен темп на растеж през 2021 година. Хлябът и зърнените храни са поскъпнали с 12.1% за първите 11 месеца на миналата година, сочат официалните данни, изнесени от КНСБ. Млякото и млечните продукти са добавили 8.1% за същия период, животинските и растителните масла поскъпват с цели 22.7%, топлоенергията нараства с 19%, а горивата и смазочните материали скачат с 38.4% за периода.
От КНСБ са категорични, че повишаването на минималната работна заплата в България е повече от наложително, тъй като тя не съответства на доходa нужен за издръжка на едно домакинство. Пламен Димитров и директорът на Института за социални и синдикални изследвания (ИССИ) Любослав Костов посочиха, че увеличението на минималната заплата не води до спад в заетостта при нискоквалифицираните работници, а даже напротив – провокира все повече хора да навлязат на пазара на труда, заради по-атрактивното минимално възнаграждение.
Оказва се, че България се намира на едно от последните места по размер на минимална работна заплата, измерена по паритет на покупателната способност, не само в Европейския съюз, но и в цяла Европа – страни като Турция, Сърбия и дори Северна Македония се подреждат пред България.
Измерена в евро минималната работна заплата в България към края на първото полугодие на миналата година (332 евро) отново е сред най-ниските в Европа, като само Черна гора (331 евро) и Албания (245 евро) са зад нас.
Ниската покупателна способност ясно личи, когато бъде измерена в стоки. През 2021 година с една нетна минимална работна заплата в България се купуват 430 броя бял хляб, докато в Румъния бройката скача до 497 броя. В същото време с германската минимална заплата могат да се закупят цели 943 броя бял хляб. Пропорцията е сходна за почти всички храни представени в изследването.
Според КНСБ, за да имат българите работещи на минимална заплата същата покупателна способност като гражданите на Румъния, нетното минимално заплащане у нас трябва да стане 350 евро, което е 35% повече от настоящата минимална заплата в България. За да достигнем покупателната способност на германците, които получават минимално заплащане, нетният размер на минималния месечен доход у нас трябва да скочи до 896 евро, което е с космическите 247% повече спрямо настоящия размер на българската минимална заплата.
За да посрещне България този проблем, КНСБ предлага размерът на минималната работна заплата да достигне 764 лева през 2022 година, което би възлизало на около 50% от средната заплата у нас през 2021 година. Пламен Димитров изрази разбиране, че това навярно няма да се случи през тази година, но ниво на минималната заплата от 730 лева от 1 юли тази година би бил един добър компромис.
Като добри примери в това отношение от КНСБ посочиха Словакия и Испания. В Словакия нивото на минималната заплата трябва да бъде в размер на 57% от средното възнаграждение за страната, докато Испания прилага политика, която цели до 2026 година минималната заплата да достигна до 60% от средното възнаграждение.
От КНСБ предлагат още у нас да бъде въведен необлагаем минимум равен на минималната работна заплата, което ще облекчи работещите с ниски доходи. Паралелно с това от синдикалната организация настояват да се погледне към готвената директива на Европейската комисия, която цели въвеждането на механизъм за постигане на адекватни и справедливи минимални заплати в страните членки на ЕС. Засега директивата, която все още е в процес на обсъждане, предвижда минималното възнаграждение в страните да не бъде по-ниско от 50% от средната работна заплата и 60% от медианното възнаграждение. КНСБ иска България да поеме ясен ангажимент за прилагане на тази директива.
Още: Последни сме по материално благосъстояние в ЕС
