Най-едрата банкнота у нас не спира да увеличава присъствието си в българската икономика на фона на ускорената инфлация, която се намира на 24-годишен връх.
Банкнотите от 100 лева в обращение достигат рекордните 103 млн. броя към края на първото полугодие на тази година, сочат данните на Българската народна банка. Това представлява дял от 18.3% от всички банкноти, циркулиращи в икономиката. Преди година делът на купюрата е бил 16.1% от всички пари в обращение.
Броят на банкнотата е нараснал с 20.3% за последните 12 месеца, което е над три пъти по-висок темп на растеж спрямо общия прираст на парите у нас. За сравнение, общият брой на банкнотите в обращение отчита ръст от 6.2% на годишна база до 561.7 млн. броя към края на месец юни тази година.
Общата стойност на банкнотите от 100 лева възлиза на 10.3 млрд. лева, което представлява 41.7% от общата стойност на всички хартиени пари у нас, която достига 24.6 млрд. лева. Преди година делът на столевката е оформял 39.3% от общата стойност на парите.
За година стойността на най-едрата банкнота в обращение е нараснала с малко над 20%, което е значително по-бърз темп на растеж спрямо общото увеличение в стойност на всички банкноти, което възлиза на 13% за същия период.
Сходна тенденция се наблюдава и при банкнотите от 50 лева, които възлизат на 216.8 млн. броя към края на месец юни тази година, оформяйки обща стойност от 10.8 млрд. лева към края на месец юни тази година. Това представлява близо 44% от общата стойност на книжните пари в обращение и дял от 38.6% от общия брой на купюрите у нас. Преди година те са оформяли 43% от стойността и 35% от общия брой.
Банкнотата от 50 лева стана най-масовата у нас още в средата на 2019 година, но досега по отношение на стойност изпреварваше тази от 100 лева. Към днешна дата обаче, общата стойността на двете най-едри банкноти у нас почти се изравнява.
Общата стойност на банкнотите с номинал 50 и 100 лева достига 21.1 млрд. лева или 85.7% от общата стойност на банкнотите в обращение. Двете купюри представляват 56.9% от всички банкнотите в обращение у нас, възлизайки на 319.9 млн. броя.
Възходът на парите с най-висок номинал в България става за сметка на понижение в броя и стойността на банкнотите от 10 и 20 лева. Десетолевките в обращение са намалели с 3% на годишна база до 85.4 млн. броя към края на месец юни тази година. Делът им в общия брой е намалял от 16.6% до 15.2% през последната година. Общата стойност на парите с номинал 10 лева отчита понижение до 854.4 млн. лева спрямо 881.9 млн. лева година по-рано.
Купюрите от 20 лева намаляват с 8.2% на годишна база до общо 126.1 млн. броя към края на първото полугодие на 2022 година. Делът им в общия брой се понижава от 25.9% до 22.4% през последните 12 месеца. Общата стойност на на двадесетолевките достига 2.5 млрд. лева спрямо 2.74 млрд. лева година по-рано.
Наличността на банкнотата от 5 лева отбелязва увеличение от 4.4% през разглеждания период до общо 30.2 млн. броя, което представлява дял от 5.3% от всички банкноти в обращение. Това е приблизително същата пропорция от преди година, когато делът е възлизал на 5.4%. Общата стойност на всички петолевки в икономиката възлиза на 151.1 млн. лева към края на юни 2022 година спрямо 144.7 млн. лева година по-рано.
Нарастването на наличността на пари с висок номинал в икономиката вдига и стойността на средната банкнота в обращение. Към края на март тази година, средната банкнота у нас достига 43.45 лева, става ясно от последното издание на редовния тримесечен бюлетин на БНБ "Преглед на емисионно-касовата дейност". Преди година стойността на средната банкнота в обращение е възлизала на 40.54 лева, а в края на 2020 година стойността е била 37.89 лева.
Всички разменни монети у нас възлизат на общо 2.9 млрд. броя към края на първото полугодие на тази година като нарастват с 6.3% за година. Общата стойност на монетите у нас нараства със 7.4% на годишна база до 533.1 млн. лева.
Възходът на едрите банкноти се случва на фона на годишна инфлация от 16.9% за месец юни тази година, сочат данните на Националния статистически институт. Това е най-високото ниво от 1998 година насам. За последно по-висока инфлация е била отчитана през месец май на същата година, когато нивото е било 18.8%. Разликата с настоящето е, че преди 24 години страната ни излизаше от период на хиперинфлация.
България твърдо е заявила курс към влизане в еврозоната, тоест приемане на еврото, като засега посочената дата остава непроменена – 1 януари 2024 година.
Още: Standard&Poor's: Влизането на България в еврозоната през 2024 година изглежда амбициозна цел
