Анализирайки последните данни на НСИ и Евростат, ОББ коментира ключови тенденции в икономиката на страната. Анализаторите на банката отчитат, че през първото полугодие на 2024 г. българската икономика нарасна реално с 2.0% спрямо същия период на 2023 г., според експресните оценки на НСИ и изчисленията на ОББ.
„Икономическата активност през първото полугодие на 2024 г. се движеше от крайното потребление, което се увеличи с реално 3.1% при доминиращ относителен дял от 80.8% в структурата на БВП. На този фон, инвестициите нараснаха повече от два пъти по-бързо със 7.2% и въз основа на своя над четири пъти по-малък дял от 17.3% в БВП също допринесоха за реалния ръст на икономиката. От своя страна износът със спад -0.8% се свиваше малко по-бързо от вноса, който намаля с -0.7% в сравнение с първото полугодие на миналата година“, коментира главният икономист на ОББ, д-р Емил Калчев.
Перспективите пред икономиката на еврозоната леко се подобриха, тъй като тя реализира малко по-добър резултат от очаквания през второто тримесечие.
„Това е положителен факт за перспективите и пред българската икономика, но засега не дава основание да ревизираме нашите очаквания за нейния ръст от 2.3% за цялата 2024 г. Причина е продължителното „неразположение“ на германската икономика, водещ търговски партньор на България, която леко се сви и през второто тримесечие (-0,1% спрямо първото). Относително силният темп на растеж в еврозоната през второто тримесечие се дължеше главно на силното представяне на испанската и ирландската икономика, но към тях българската икономика е относително слабо отворена“, изясни Калчев.
На фона на устойчива безработица от 4.5% за май и юни, и забавяща се инфлация (вж. параграфа по-долу), средната месечна работна заплата у нас отново се устреми нагоре, достигайки ръстове от 19.4% и 18.1%, съответно, за май и юни (спрямо същите месеци м.г.)
„Очакваната нормализация в ръста на заплатите не се състоя и през второто тримесечие на тази година. Главните фактори, движещи заплатите нагоре у нас, са затегнатият трудов пазар, характеризиращ се със слабо предлагане, държавната политика за повишаване на заплатите в публичния сектор, процесът за догонване в рамките на ЕС и психологическата динамика, която все още не отчита инфлацията. От своя страна твърде бързо растящите заплати затрудняват конкурентоспособността на икономиката. Това е и естественият пазарен регулатор на техния ръст, който в случая все още не сработва“, обясни д-р Калчев.
Темпът на цените нагоре бе непроменен през юли. Така хармонизираната инфлация остана 2.8% (спрямо юли м.г.). Базисната инфлация (без храни и горива) дори слабо се повиши до 3.0% през юли (2.8% за юни). Потребителската инфлация по националната методология, обратно, леко се забави до 2.4% (2.5% за юни).
„Очакваме общото забавяне на инфлацията да продължи.“, прогнозира главният икономист на ОББ, Емил Калчев.
