Близо половината домакинства в България имат на депозит средно по 170 лева, докато богатите домакинства са малко под един процент и държат в банките между 100 000 и 1 милион лева. Това сочи анализ на Конфедерация на труда "Подкрепа" за благосъстоянието на българите. В него са ползвани данни на БНБ към декември 2023 година.
Колко хора мизерстват?
Според Атанас Кацарчев, главен икономист на синдиката, от тези данни може да се направи обосновано предположение, че близо половината българи мизерстват, голяма част са под линията на бедност, нямат възможност да спестяват и да поддържат нормален начин на живот. Особено застрашени в тези домакинства са децата, допълва той.
Още: Ръстът на кредитите и депозитите в България не спира
Други около 10% от домакинствата имат средно около 1666 лева в в депозитните си сметки. Тези хора могат поддържат някакъв начин на живот, макар че средната сума е под и близо до жизнения минимум за издръжка на един човек на месец, а не на домакинство.
От КТ „Подкрепа“ обобщават, че двете групи представляват около 60% от домакинствата и съвпадат с данните, че 2/3 от тях са под прага на жизнен минимум, т.е. доходите на домакинствата, съответно стандартът на живот на преобладаващата част от населението на България е незавидно.
Справка от данните на БНБ показва още, че 7 % от домакинствата имат депозити между 2200 и 5000 лева, около 20 на сто – между 5000 и 100 000 лева и едва 0,8 % между 100 000 и 1 000 000 лева. Наистина богатите, тези, които имат на депозит над 1 000 000 лева, са едва 0,01 на сто от всички домакинства у нас, сочат данните на централната банка, цитирани от КТ „Подкрепа“.
Затова от синдиката настояват да се гарантира достоен живот на най-засегнатите групи, като се преразгледат методологиите за определяне на минималната работна заплата, линията на бедност, политиката по социално подпомагане и достъпността до здравеопазване и образование.
Още: Сметките с милиони в България се увеличават ударно
Влошаване на благосъстоянието
Според КТ „Подкрепа“ от статистиката на БНБ, както и от данните за работещите бедни, нивото на пенсиите, безработицата, особено младежката такава, не се забелязва подобряване на благосъстоянието на хората в страната и демографските показатели продължават да се влошават.
Синдикатът настоява задължително да се регламентира законово адекватен праг на жизнен минимум и праг на бедност, спрямо който да се формират ефективни политики за борба срещу бедността и социалните неравенства и изключване, чрез програмите за социално подпомагане, гарантиране на достойно минимално заплащане на труда, демографски политики, както и данъчна политика с необлагаем минимум равен на жизнения минимум при облагане на доходите на лицето и домакинството.