Докато Русия се подготвяше да нахлуе в Украйна, финансовите експерти твърдяха, че украинската банкова система ще се срине в случай на пълномащабна война. Два месеца след инвазията обаче около 70% от банковите клонове продължават да функционират, а само 4 от 69 банки в момента са изправени пред значителен риск относно ликвидността.
Докато Русия се подготвяше да нахлуе в Украйна, финансовите експерти твърдяха, че украинската банкова система ще се срине в случай на пълномащабна война. Два месеца след инвазията обаче около 70% от банковите клонове продължават да функционират, а само 4 от 69 банки в момента са изправени пред значителен риск относно ликвидността.
Това пише бизнес журналистът Наталия Дацкевич за Kyiv Independent в анализ, озаглавен "Банковото чудо на Украйна".
Мнозина очакваха нахлуването на руските военни да доведе до затваряне на основни финансови институции, банкомати без останал кеш и свободно падане на националната валута. Случва се обаче друго: "За всички изглежда като чудо как Украйна успя да поддържа банковата си система жива и функционираща по време на войната", казва главният редактор на Financial Club Руслан Черний.
Причината за затварянето на някои банкови клонове е заради това, че се намират в близост до зоните на сражение на юг и изток. Въпреки това всеки може да използва приложенията за онлайн банкиране и да осъществява онлайн плащания без лимит.
Банките в Украйна нямат проблеми с ликвидността, според Евгений Дубогриз - експерт от неправителствената организация CASE Ukraine. Три банки са пред риск за ликвидността поради това, че по-голямата част от портфейла им е насочена към кредитиране на дребно или операции в разкъсвани от войната региони. Не се очакват особени промени през следващите 6 месеца, смятат анализаторите.
"Банките разполагат с достатъчно ресурси, за да продължат кешовия поток дори при най-лошите сценарии", казва Дубогриз.
През март международните резерви на Украйна нараснаха с 2% до 28,1 млрд. долара, главно благодарение на траншовете от Международния валутен фонд, Световната банка и ЕС. Тази тенденция на растеж най-вероятно ще продължи, казва един от директорите в Централната банка на страната - Первин Дадашова.
Два са ключовите фактора за "банковото чудо" на Украйна - ефективна политика на Централната банка и мащабно прочистване на системата, започнало след икономическата криза от 2014 г., която беше предизвикана от окупацията на Крим и нахлуването на Русия в Донбас.
Тогава близо 100 неплатежоспособни украински банки бяха ликвидирани, а някои бяха национализирани, включително най-голямата - ПриватБанк. Преди това тя беше собственост на олигарсите Игор Коломойски и Генадий Бохолюбов.
Според Дадашова пандемията от Covid-19 също е помогнала на банковия сектор в Украйна, като е ускорила цифровизацията и е нормализирала работата от разстояние.
На 24 февруари, когато Русия започна инвазията, Националната банка вече е разполагала с конкретен план за действие. Тя незабавно замрази обменния курс на националната валута - 29,25 гривни за един щатски долар. Също така забрани онлайн покупката и продажбата на чуждестранна валута от страна на банките към физически лица.
На 14 април Централната банка облекчи забраната и разреши на финансовите институции да продават чуждестранна валута в брой. Този ход беше предприет с цел да се намалят незаконните пунктове за обмяна на валута в страната и да се осигурят безопасни обменни операции за гражданите. Освен това бързото рефинансиране и забраната за сделки с чуждестранна валута намалиха натиска върху гривната, пише в доклада на Центъра за икономически стратегии.
Всяка банка, като част от критичната инфраструктура на страната, изготви списъци на най-важните си служители, които да не могат да бъдат призовани на военна служба през следващите шест месеца.
"Банките се оказаха стабилни и реагираха бързо", казва Черний и добавя, че повечето от тях са успели да преместят персонала и документацията си на по-безопасни места, далеч от районите с най-тежки военни сражения.
Националната банка оказа голям натиск върху останалите банки да работят чрез безкасови разплащания. Преминаването към облачни технологии помогна на финансовите институции да спестят време и пари, например когато трябваше да преместят сървърите си на ново място.
Дадашова казва, че въпреки продължаващите кибератаки, банките не са загубили критични данни за активите си и за броя на отпуснатите кредити.
Ситуацията обаче не е идеална, а проблемите се натрупват с напредването на войната. По данни на Украинския съюз на предприемачите - около 70 % от предприятията вече са спрели работа. Това рязко е увеличило нивото на необслужваните кредити. Понастоящем неплащането на заеми варира от 40% до 80% от заемите в различните банки, според Черний.
От друга страна, тъй като приходите на банките рязко спаднаха, те започнаха да ограничават кредитирането на бизнеса.
На 17 март президентът Володимир Зеленски обяви нулев лихвен процент за заеми до 2 млн. долара за предприятията по правителствената програма за кредитиране от 5-7-9% за периода на военното положение. Месец по-късно обаче предприятията, особено малките и средните, масово започнаха да се оплакват. Според министъра на икономиката Юлия Свириденко те все още не могат да вземат заеми. "Банките не са склонни да реагират на възникващите проблеми", казва тя в интервю за Forbes.
Въпреки че до средата на април по програмата са отпуснати почти 1400 кредита на обща стойност 127 млн. долара на предприятия, повечето от тях са насочени към три сектора - земеделие, производство на храни и фармацевтика - тъй като те са определени като приоритетни от държавата.
Междувременно висшите служители на Националната банка се опитват да успокоят всички, които очакват сътресения. "Не е правилно да се твърди, че има висок риск от масово изтегляне на банките от пазара заради войната", каза Дадашова и заяви, че Националната банка е готова да преодолее потенциалната криза. "Всички сме в една лодка и гоним една и съща цел".Докато Русия се подготвяше да нахлуе в Украйна, финансовите експерти твърдяха, че украинската банкова система ще се срине в случай на пълномащабна война. Два месеца след инвазията обаче около 70% от банковите клонове продължават да функционират, а само 4 от 69 банки в момента са изправени пред значителен риск относно ликвидността.
Това пише бизнес журналистът Наталия Дацкевич за Kyiv Independent в анализ, озаглавен "Банковото чудо на Украйна".
Мнозина очакваха нахлуването на руските военни да доведе до затваряне на основни финансови институции, банкомати без останал кеш и свободно падане на националната валута. Случва се обаче друго: "За всички изглежда като чудо как Украйна успя да поддържа банковата си система жива и функционираща по време на войната", казва главният редактор на Financial Club Руслан Черний.
Причината за затварянето на някои банкови клонове е заради това, че се намират в близост до зоните на сражение на юг и изток. Въпреки това всеки може да използва приложенията за онлайн банкиране и да осъществява онлайн плащания без лимит.
Банките в Украйна нямат проблеми с ликвидността, според Евгений Дубогриз - експерт от неправителствената организация CASE Ukraine. Три банки са пред риск за ликвидността поради това, че по-голямата част от портфейла им е насочена към кредитиране на ритейл-сектора или към операции в разкъсвани от войната региони. Не се очакват особени промени през следващите 6 месеца, смятат анализаторите.
"Банките разполагат с достатъчно ресурси, за да продължат кешовия поток дори при най-лошите сценарии", казва Дубогриз.
През март международните резерви на Украйна нараснаха с 2% до 28,1 млрд. долара, главно благодарение на траншовете от Международния валутен фонд, Световната банка и ЕС. Тази тенденция на растеж най-вероятно ще продължи, казва един от директорите в Централната банка на страната - Первин Дадашова.
Два са ключовите фактора за "банковото чудо" на Украйна - ефективна политика на Централната банка и мащабно прочистване на системата, започнало след икономическата криза от 2014 г., която беше предизвикана от окупацията на Крим и нахлуването на Русия в Донбас.
Тогава близо 100 неплатежоспособни украински банки бяха ликвидирани, а някои бяха национализирани, включително най-голямата - ПриватБанк. Преди това тя беше собственост на олигарсите Игор Коломойски и Генадий Бохолюбов.
Според Дадашова пандемията от Covid-19 също е помогнала на банковия сектор в Украйна, като е ускорила цифровизацията и е нормализирала работата от разстояние.
На 24 февруари, когато Русия започна инвазията, Националната банка вече е разполагала с конкретен план за действие. Тя незабавно замрази обменния курс на националната валута - 29,25 гривни за един щатски долар. Също така забрани онлайн покупката и продажбата на чуждестранна валута от страна на банките към физически лица.
На 14 април Централната банка облекчи забраната и разреши на финансовите институции да продават чуждестранна валута в брой. Този ход беше предприет с цел да се намалят незаконните пунктове за обмяна на валута в страната и да се осигурят безопасни обменни операции за гражданите. Освен това бързото рефинансиране и забраната за сделки с чуждестранна валута намалиха натиска върху гривната, пише в доклада на Центъра за икономически стратегии.
Всяка банка, като част от критичната инфраструктура на страната, изготви списъци на най-важните си служители, които да не могат да бъдат призовани на военна служба през следващите шест месеца.
"Банките се оказаха стабилни и реагираха бързо", казва Черний и добавя, че повечето от тях са успели да преместят персонала и документацията си на по-безопасни места, далеч от районите с най-тежки военни сражения.
Националната банка оказа голям натиск върху останалите банки да работят чрез безкасови разплащания. Преминаването към облачни технологии помогна на финансовите институции да спестят време и пари, например когато трябваше да преместят сървърите си на ново място.
Дадашова казва, че въпреки продължаващите кибератаки, банките не са загубили критични данни за активите си и за броя на отпуснатите кредити.
Ситуацията обаче не е идеална, а проблемите се натрупват с напредването на войната. По данни на Украинския съюз на предприемачите - около 70% от предприятията вече са спрели работа. Това рязко е увеличило нивото на необслужваните кредити. Понастоящем неплащането на заеми варира от 40% до 80% от заемите в различните банки, според Черний.
От друга страна, тъй като приходите на банките рязко спаднаха, те започнаха да ограничават кредитирането на бизнеса.
На 17 март президентът Володимир Зеленски обяви нулев лихвен процент за заеми до 2 млн. долара за предприятията по правителствената програма за кредитиране от 5-9% за периода на военното положение. Месец по-късно обаче предприятията, особено малките и средните, масово започнаха да се оплакват. Според министъра на икономиката Юлия Свириденко те все още не могат да вземат заеми. "Банките не са склонни да реагират на възникващите проблеми", казва тя в интервю за Forbes.
Въпреки че до средата на април по програмата са отпуснати почти 1400 кредита на обща стойност 127 млн. долара на предприятия, повечето от тях са насочени към три сектора - земеделие, производство на храни и фармацевтика - тъй като те са определени като приоритетни от държавата.
Междувременно висшите служители на Националната банка се опитват да успокоят всички, които очакват сътресения. "Не е правилно да се твърди, че има висок риск от масово изтегляне на банките от пазара заради войната", каза Дадашова и заяви, че Националната банка е готова да преодолее потенциалната криза. "Всички сме в една лодка и гоним една и съща цел".
В същото време шансовете за възстановяване на предвоенния мащаб на приходите в банковия сектор намаляват с всеки изминал ден.
"Ако войната продължи с подобни темпове, банките в един момент ще започнат постепенно да затварят", смята Черний.
НА ЖИВО: Русия спря газа за България - как ще реагираме?
