Служебният министър на труда и социалната политика Ивайло Иванов представи в началото на заседанието на НСТС проекта на постановление за промяна на минималната работна заплата от 1 януари 2025 г. В него се предвижда МРЗ от 1 януари следващата година да бъде 1077 лева.
Така нетният доход ще нарасне и ще достигне 835,73 лв.
Иванов припомни, че съгласно Кодекса на труда минималната работна заплата за следващата календарна година се определя в размер на 50% от средната брутна заплата за 12-месечен период, който включва последните две тримесечия на предходната и първите две тримесечия на текущата година.
Още: Икономист от КНСБ: Ако не се вдигне минималната заплата, ще има протести
Снимка: БГНЕС
Предложената стойност е със 144 лева повече спрямо сегашното най-ниско възнаграждение, каза още той. Промяната ще доведе до намаляване на риска от бедност сред работещите с най-ниски доходи, запазване на жизненото им равнище и за намаляване на неравенствата в разпределението на доходите. Според министъра това ще повиши мотивацията на работната сила да търси работа, което ще увеличи предлагането на труд, а това от своя страна ще спомогне за повишаване на конкурентоспособността на предприятията.
Тристранката пак не се разбра
По-рано днес Националният съвет за тристранно сътрудничество проведе заседание в сградата на Министерския съвет за обсъждане на въпросния проект на Постановление на Министерския съвет за определяне размера на минималната работна заплата за страната от 1 януари 2025 г., внесен от министъра на труда и социалната политика.
След години на спорове между бизнес, синдикати и държава, тя вече се изчислява като процент от средната за страната. Предвиденото увеличение от 15,4% означава, че сегашните 933 лева ще достигнат 1077 лева.
Тристранният съвет има роля да обсъди, но не и да вземе решение, което да има тежест. Въпреки това синдикатите и бизнеса спориха помежду си. Очаквано работодателите настояват увеличението да не бъде в този размер, тъй като частният бизнес може да не успее да го заплаща. Синдикатите настояваха за повече средства.
Още: Тревожни новини: България остава с най-ниската минимална заплата в ЕС (СНИМКИ)
Под въпрос е как това ще се отрази на бюджета. През последните дни стана ясно, че разходната част ще се увеличи значително, с което ще се повиши и дефицитът.
Няма законови и икономически пречки да расте минималната работна заплата. Обратно, тя дава икономически принос за ръста на потреблението и на БВП, заяви президентът на КНСБ Пламен Димитров, цитиран от БТА.
Снимка: iStock
"Министерството на финансите е разработило цялостен пакет от мерки, като водещи са мерките за икономическо развитие и социален просперитет. Бюджетът не е приходи и разходи, той трябва да осигурява икономическото развитие на страната. Мерките ще бъдат обсъдени следващата седмица на експертно ниво, за да чуем становището на партньорите. След това ще бъдат обсъдени със сдружението на общините", заяви Людмила Петкова.
"Според нас политика на доходите не може да се провежда с формули, които водят до нарастване на редица други свързани с тях разходи. В България минималната работна заплата въздейства върху средния осигурителен доход, който пък въздейства върху пенсиите", заяви заместник-председателят на Българска стопанска камара и член на Управителния съвет Мария Минчева. Работодателите настояват за критерии, които да отчитат потребностите на хората, но и икономическата ситуация.
