Политическата нестабилност в България заплашва да забави реформите, свързани с Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ). Високата инфлация е основната пречка пред приемането на еврото, което вероятно ще бъде отложено за след 2024 г. Това е основният извод от анализа на агенцията за кредитен рейтинг Fitch Ratings за страната ни, публикуван на 25 януари.
Тя припомня, че България ще проведе петите си парламентарни избори в рамките на две години на 2 април 2023 г. Това се случва след поредните безрезултатни коалиционни преговори.
След положителната оценка на изпълнението на всички 22 основни етапа и цели, необходими за първото плащане на средствата от Механизма на ЕС за възстановяване и повишаване на устойчивостта, в средата на декември 2022 г. на България бяха изплатени 1,37 млрд. евро (1,6 % от БВП за 2022 г.). Постигането на етапните цели, необходими за изплащането на следващите траншове, може да се окаже по-трудно, смятат от Fitch.
До края на 2022 г. трябваше да бъдат извършени 22 законодателни промени, но този ход беше прекъснат от неуспешния процес на формиране на редовно правителство.
Според графика на Европейската комисия следващото плащане трябва да бъде поискано през първото тримесечие на 2023 г. "Липсата на функциониращо правителство и новите избори обаче може да забавят по-нататъшните плащания, въпреки широката политическа готовност да се продължи изпълнението на договорените реформи. По-нататъшните притоци на средства от ЕС ще подкрепят растежа на инвестициите през 2023 г., но все пак очакваме растежът на реалния БВП да се забави до 1,4% спрямо 3,5% през 2022 г. поради неблагоприятни ефекти от пренасянето на средства и забавяне на частното и публичното потребление", гласи анализът на агенцията.
Изпълнението на ангажиментите след влизането в ERM II продължава и като цяло се очаква България да поиска оценка на напредъка си по критериите за конвергенция през първото тримесечие на 2023 г. Докладът вероятно ще бъде публикуван през второто тримесечие на годината. Положителната оценка по критериите за конвергенция е необходима за приемането на еврото през януари 2024 г.
"Политическата нестабилност не е повлияла на процеса, отразявайки широка политическа ангажираност и институционална подкрепа за приемането на еврото, и според нас България би трябвало да изпълни правните изисквания за присъединяване. За сметка на това изпълнението на критерия за ценова стабилност (който не беше постигнат при оценката през 2022 г.) отново ще бъде основна пречка.
Според критериите за приемане в еврозоната страната кандидат трябва да показва ценова стабилност, така че инфлацията да не надвишава с повече от 1,5 процентни пункта стойностите в трите държави с най-ниска инфлация.
През цялата 2022 г. 12-месечната средна ХИПЦ-инфлация (13% през декември) беше значително над равнището на трите държави членки на ЕС с най-добри резултати. "Очаква се тя да остане такава, потенциално до 2024 г. За разлика от Хърватия, която се присъедини към еврозоната на 1 януари тази година, България е твърде далеч от целта, за да се възползва от премахването на отклоненията", пише Fitch.
"Това увеличава риска от забавяне на приемането на еврото след 2024 г. Потенциалът за по-нататъшни забавяния ще зависи от развитието на инфлацията в България и в други страни от ЕС, което е несигурно. Положителната перспектива на суверенния рейтинг на България "BBB", който потвърдихме през ноември, балансира този риск с ясния ангажимент на местно ниво и на ниво ЕС да се ускори процесът на приемане на еврото", гласи анализът на Fitch Ratings.
